Избирането на София за столица наложило бързи и динамични промени. Градският живот изисквал прецизното отбелязване на астрономическото време и съответното му оповестяване, по което столичани да сверяват часовниците си. Преди Освобождението часът се измервал „по турски”, но още от 1878 година се въвежда европейското часоброене.
Столицата наследила старата османска часовникова кула (Сахат куле), която тогава била единственият обществен часовник в града. Тя се намирала в непосредствена близост до конака (днешния дворец) и била „четвъртита с цинков покрив, който прави впечатление на гигантски гасител на свещ, а отгоре с тенекиен ветропоказалец, боядисан в червено”. Според Иречек постройката била слаба, изградена от плет и мазилка. Съборена е още през 1882 година, пресечена в основата и повалена.
Часовниковата кула на София, акварел на Йозеф Обербауер
Така, градът останал без средство за оповестяване на времето. След пристигането на княз Дондуков-Корсаков в София, той се настанил в някогашния бейски сарай на мястото на бъдещата Община (днес Гранд хотел). Пред сградата бил поставен пленен турски топ, който в 12 часа на обяд „пуквал” и оповестявал времето за почивка. По спомените на Кирил Христов, по-късно топът бил преместен на мястото на днешния Ректорат и сочел към Народното събрание.
През 1881 година в Градската градина бил устроен и слънчев часовник, изграден от тревни чимове и цветя. По сянката на един забит в земята кол столичани се ориентирали за точния час.
Вероятно първата сграда с фасаден часовник в новата столица била някогашната софийска гара, чийто градеж завършил през 1888 година. На фронтона над главния вход към вестибюла се извисявал вграденият циферблат на гаровия часовник. Отдалечеността на зданието от тогавашния център - фактически разположено извън града - била пречка той да служи като градски часовник.
Старата софийска гара
В една дописка на списание „Светлина” от 1891 година е дадена историята на първия истински обществен часовник в София: „Над новото помещение на столичната телеграфо-пощенска станция ще бъде поместен наскоро един часовник с плоча от един метър в диаметър, който ще бъде осветлен и ноще от вътре така, щото ще може да се вижда от доволно далечно разстояние. Преимуществото на този часовник ще бъде това, че както той тъй и други още осем часовника, поставени из разните отделения на Тел.-пощенската станция, ще бъдат подкарвани от един електрически регулатор и следователно ще служи за аяр на градът, който за сега се лишава от градски часовник.” Тогавашната Телеграфо-пощенска станция се намирала на днешния площад „Гарибалди”. През 20-те години на нейното място на площада е вдигната Българската търговска банка, съществуваща и до днес, на чиято фасада също е разположен голям часовник, придържан от двама атланти.
Телеграфо-пощенската станция на площад „Гарибалди”
Няколко години по-късно архитект Наум Торбов залага тройна часовникова кула в зданието на Софийските хали, завършено през 1911 година. Циферблатите са разположени над каменния герб на София, дело на каменоделеца Георги Киселинчев.
От 1927 година над булевард „Дондуков” се извисява още един от емблематичните часовници на някогашна София. Разположен върху фронтона на сградата на дружество „Български феникс” (днес Агенция по заетостта), той се намирал в основата на разперила криле позлатена птица феникс. Часовникът бил обграден от две фигури – мъжка със сноп светкавици, символизираща природните стихии, и женска, представляваща мореплаването. Макар днес фениксът да не съществува, стрелките на часовника продължават да отброяват изминалите минути.
Дружество „Български феникс” на булевард „Дондуков”
По-късно часовници са поставени и на редица други обществени сгради. Сред тях Българската народна банка, Учителската каса на площад „Славейков”, църквата „Свети Седмочисленици”, Чиновническото застрахователно дружество на булевард „Цар Освободител”, Университетската библиотека и др. Макар днес, в епохата на модерните технологии, да изглежда сякаш градските часовници са изгубили своето значение, мнозина от нас, забързани в своя делник, все още вдигат глава, за да поздравят тези стари вестители на времето.