22.10.2012 г.

Писма от София, част първа


През 1912 година илюстрованото списание "Светлина" публикува няколко интересни писма на французина Шардон, в които той описва по един живописен и проницателен начин впечатленията си от българската столица. В няколко поредни публикации ще споделим с нашите посетители тези негови писма (част вторачаст третачаст последна). Списанието е дигитализирано от Народната библиотека


София, април 1912 г.

Мила другарко,
От последните ти пет-шест писма виждам с какво нетърпение очакваш новини из столицата, дето всичко расте, а не старее. Твърде уместно е заключението ти, че съм открил най-после град, дето могат да се заселят в безопасност всички дами, вече прекарали лятото. Почвам бележките си на бърза ръка.

Щом запря влакът на софийската гара, зърнах на перона нашия познат, от срещата на когото се зарадвах. Ний дълго време се гледахме, без да можем да си подадем ръка. Тук имало по-други порядки: вместо да оставят да слязат пристигналите пътници, позволяват най-напред да се качват във вагоните ония, които има да заминават. По тая проста причини мен ме притиснаха в коридора на вагона между два куфара и така стоях дълго време, докато един гениален служащ тури край на безизходното положение, като извика с висок глас: "Сторете място на пристигналите да слязат!"...

Преминахме между двоен плет от портиери и гарсони, с хотелиерски надписи по шапките, които едновременно протягаха ръце към нас и тъй силно викаха, като да слушах кресливите гласове на триста папагала. Автомобилът на един първокласен хотел ни отнесе, и в няколко минути аз бях пред вратите на българската столица. Входът на града се пази от четири лъва, без езици. От деликатност към хорските семейни тайни, скулпторът им ги е лишил от всяка възможност да клюкарствуват, особно в такава една местност дето предишните й завоеватели (византийци, римляни, латини и безброй други) са оставили толкова много ученици.

По балконите на широкия булевард се развяваха знамена, с триколорите на всички европейски нации. За да не си помисля, че те са поставени в чест на идванието ми, моят приятел побърза да ми обясни, че домопритежателите често ги оставят да се развяват по няколко дни, знаейки че след ден-два пак ще бъдат заставени да ги изнесат било по случай на някой официален праздник, било — за посрещанието на някакви симпатични гости. От тук произлизат и ония грешки, за каквито бе съобщено в западната преса — че при посрещанието на един германски принц, по софийските улици се развявали триколорите на френската република...

Настаниха ме в един хотел, който по чистота, мобилировка и комфорт не стоеше много далеч от нашенските: огледала, тапети, парно отопление, електрик, бани, асансьори - нищо не липсваше. Лакеите се надпреварваха да ме отрупват с приветливи фрази комбинирани от цели дузини френски думи и които биваха принудени да млъкнат, щом изразходваха всичкия си запас от френски изрази, тогава пак с приятна усмивка и грациозни поклони даваха да разбера, че те пак са готови на услугата ми.
Днешния ден прекарах в повърхностно разглеждане на града и с поставяне в порядък тоалетните си принадлежности. София има изглед на поевропейчен град. Централната част е чисто павирана, и там твърде удобно припкат с всички сила елегантни фаетони, разновидни автомобили, електрически трамваи, велосипеди. Ходихме на прочутата минерална баня. Новопостроената монументална баня още не е довършена, но наскоро ще бъде, и нейното освещаване и експлоатиране ще е нещо полезно за града. Температурата на сегашната малка баня е такава, че ти би се задушила в шест минути. Най-първо трябвало да бъдем здраво изжулени, че тогава само позволяват да се потопяваш в дълбокия басейн. Приятелят ме въведе в едно отделение с амфитеатрално издигнати стълби. На вратата на това отделение би подхождал един надпис от думите, които Данте е прочел пред входа на Ада: "Оставете всяка надежда вий, които влизате." Щом влязох вътре, една гореща пара от 100 градуса Реомур ми попари лицето, и се почувствах като да съм в котела на един грамаден локомотив. Аз извиках силно, и докато намеря вратата, през която бях влязал, мисля, че преживях един век в нажежената среда на земното кълбо...

След дълги увещания от страна на моя приятел, аз не си отидох тъй, както бях дошел, и като повярвах, че всичко това става за мое добро, реших се да бъда подложен на една втора операция. Един снажен теллак, със стоманени мишци, почна да ми жули тялото с една кисия от свинска читина, и след като ми разкръви кожата, без да ме подложи на предварително упояване, натърка ми носа с конска опашка, потопена в сапунена пяна. Едно след друго, без да иска съгласието ми, телляка-Херкулес ми масажира ставите тъй здраво, щото не бях уверен, че всичките ми кости останаха здрави подир тая операция. Бързо той ме подложи под един душ, който изпущаше отначало вряла вода и постепенно се изменяваше в по-търпима, докато бях в състояние да си поема душата и да извикам: Стой! Местната хигиена предписвала да бъда след това потопен в басейна, дето предполагах, че ще си отдъхна спокойно и да въздам за това благодарности към мъдрата София. Уви! и тук не бях по-щастлив. Щом се хвърлих в съблазнителната бистра зеленикава дълбока вода, с мене се случило нещо, което не помня: "Ти, каза приятелят ми, извайка и падна на дъното като торба, а ний с двама господиновци те измъкнахме и отнесохме на леглото".

Времето е вече за спане. Лека нощ, драга Чонче, не се отчайвай и очаквай по-успокоителни новини с идното ми писмо.

Твой предан Шардон.
 

Част втора


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...