Дълъг и нелек бил пътят на идеята да се изгради храм-паметник в чест на Освобождението на България от турско робство. Макар решението за това да било взето още през 1879 г. на Учредителното събрание във Велико Търново, били нужни повече от 40 години за пълното му осъществяване.
На 19 февруари 1882 година лично княз Александър I Батенберг положил основния камък на бъдещата катедрала на възвишението край древната „Света София“. Неуредиците забавили реалния градеж чак до 1903, но за сметка на това до 1912 година строителството завършило. Заради войните и последвалите национални катастрофи, освещаването на новия храм се извършило едва през 1924 година.
Строежът на катедралата
Строежът на „Св. Александър Невски“ не минал без трагични инциденти и човешки жертви. Един от най-драматичните моменти в хрониката на градежа се случил малко преди окончателното му завършване.
От Русия през варненското пристанище в София пристигнали 12-те храмови камбани, изработени от мед и олово в московска леярна. На 11 септември 1911 година те били осветени и започнало поетапното им поставяне във високата 53 метра камбанария. Първо, издигнали най-малките камбани, а трите гиганта, тежащи 3, 7 и 11,5 тона, останали последни. За тяхното монтиране дошъл специален екип от Москва, а от Виена били поръчани телени въжета и макари.
Камбаните на „Св. Александър Невски“ на варненското
пристанище
Внезапно спокойната вечерна разходка на софиянци била смутена от мощен тътен, идващ от катедралата. „Завчас църквата беше блокирана от няколко хиляди народ“, пише един тогавашен вестник. Придошлата тълпа, струпала се да види причината за разнеслото се над столицата оглушително „д-ъ-н-н-н“, била изправена пред грозна и спираща дъха гледка. Затиснати от огромната камбана, в собствената си кръв лежали полуживи тримата работници. При опита огромното туловище да бъде поставено на мястото му в камбанарията, поддържащите го стоманени въжета не издържали и се скъсали. Камбаната повлякла строителите, прелетяла десетките метри надолу, помитайки всичко по пътя си, и се стоварила на земята.
Жертвите, обезобразени и с откъснати крайници, били натоварени на носилки и отнесени с файтони. Руснакът Мойсеев починал половин час по-късно от множеството си наранявания. Димитър Трънчев, който изгубил и двата си крака си под тежестта на камбаната, загинал на място. Георги Русев също издъхнал в мъки на път за болницата.
Трагедията разтърсила София. Дни наред любопитни тълпи се трупали около храма, за да видят откъсналата се камбана. Архитектът, ръководещ строежа, написал специално писмо до Антон Франгя, министъра на железниците, пощите и телеграфите, в което се обяснявали причините за инцидента. Там се казвало, че надзирателят на работите е отправил предупреждение до руския монтьор да вземе допълнителни мерки за обезопасяване на камбаната. Мойсеев лекомислено отказал с аргумента, че има гаранция за въжетата от фабриката и поема цялата отговорност. Според писмото, скъсването на въжето било причинено от търкането му в два пирона, поставени около него, за да не се върти и люлее камбаната по време на издигането й.
Разследването на властите също дало своето заключение. При опита на руския монтьор да закачи поддържащата кука в ушите на камбаната, куката засегнала стоманеното въже, камбаната се е откъснала и повлякла със себе си нещастните жертви.
Трагедията на спряла строителните работи. Министър Франгя разпоредил загиналите да бъдат тържествено погребани, а на техните семейства да се отпусне държавна парична помощ. До близките на загиналия руски монтьор било изпратено съболезнователно писмо.
Днес, сто години по-късно, имената на тримата работници отдавна са забравени. Славата на катедралата като едно забележително строително дело изместила спомена за трагедията. И все пак, повод за размисъл оставят думите на един очевидец: „Нещастните работници, които строят дворци, а спят в бараки, станаха жертва на камбаната, звънтящите топове на която ще призовават вярващите да се молят на милостиваго Бога!“
Храмът бързо се превръща в един от символите на София