20.02.2009 г.

Modus Orientalis



Всички знаем как у нас се изпълняват обществени поръчки и как се осъществяват инфраструктурни проекти, финансирани с държавни средства. Съмнителните практики обаче далеч не са ново явление, а битуват по тези земи от векове. Интересен паралел от преди Освобождението намираме в доклада на френския вицеконсул в София Льо Ге (Леге) от 30 октомври 1875 г., където се описва изграждането на железопътната линия Сарамбей-София. Приликите с текущи лица и събития май не са съвсем случайни.

Линията Сарамбей-София

Да видим сега получените резултати. В продължение на няколко месеца правителството изпращало на дирекцията всичките поискани от нея пари. Така тя побързала да закупи, заедно с инспекцията, огромно количество лошокачествени материали, и то при нечувани цени. По нейно нареждане в горите били изсечени много траверси, които понастоящем са почти всичките изгнили. Тя включила в сметките си големи суми за материал, който се предполага, че е бил цимент, оказал се негоден за строеж. От много далече докарала някои добре издялани камъни, но и огромно количество негодни. Закупила геодезични инструменти, цените на които са петорно по-високи от тези, които са изписани в каталозите.

Това било през доброто старо време, но то продължило кратко. Един ден се скарали при подялбата на златното руно. Няколко уволнени служители започнали да бият тревога.

...В следствие на това от една година по линията Сарамбей-София не се работи; а когато се установило, че с парите, дадени от министерството, локомотивът би могъл вече да стига до София, трябваше да се признае, че извършените работи следва да се смятат за нищожни следващата пролет, тъй като една втора зима ще унищожи това, което е останало след първата.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...