Публикуваният материал е откъс от юбилейните книги, посветени на 125 и 130 години от създаване на Първо СОУ "Пенчо Славейков".
Училището през годините
1879 - 1886 Софийска класическа гимназия
1887 - 1903 Софийска класическа и реална гимназия
1904 - 1950 Първа софийска мъжка гимназия "Св. Ив.Рилски"
1950 - 1954 Пълно средно мъжко училище № 10 "Д.Благоев"
1954 - 1966 Десето средно смесено училище "Д.Благоев"
1967 - 1975 Първа политехническа гимназия "Д.Благоев"
1976 - 1992 Първо единно средно политехническо училище "Димитър Благоев"
1992 Първо средно общообразователно училище "Пенчо Славейков"
Сградите
Първата учебна година се провежда в зданието на Софийското главно народно училище, което се е намирало в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя". Училищната сграда изгаря. Търсенето на по-ново, удобно за нуждите на гимназията помещение, забавя започването на втората учебна година с два месеца. През октомври 1879 г, се наема паянтовата къща на Халил Мурад бей, намираща се на улица "Алабин", улица "Позитано" и улица "Витошка". Редовните занятия започват на 29 октомври. В това помещение гимназията остава три години - учебните 1879/1880, 1880/1881, до 18.Х.1882 г. Това здание впоследствие е съборено и днес на същото място е изградена Съдебната палата. Тъй като, това помещение не е удобно за училище, Министерството на народната просвета решава да построи специално здание на Софийската класическа гимназия.
През 1881 г. Софийският градски съвет купува за сметка на държавата около 10 000 кв. м. място за постройка на училище, което се намира срещу старата църква "Св. София" и шосето за Враждебна. През тази година се отпускат 120 000 лева за постройка на гимназията. За тази цел е извикан от Виена специален архитект - Константин Йованович. Министерството на народната просвета сключва с него договор за построяването на гимназията. Според него архитектът трябва да предаде още през есента на 1881 година няколко готови помещения, за да започнат редовните учебни занятия. В основите на зданието е зазидана пергаментова грамота с послание към бъдещите поколения, подписана от проф. Константин Иречек. Едва на следващата година обаче се завършва зданието и на 18.X.1882 година гимназията влиза в новото си помещение. В това здание има тринадесет учебни класни стаи, голям гимнастически салон, голяма и удобна учителска стая, два салона по рисуване, кабинети по химия и физика, четири малки стаи за администрацията, кабинет по естествена история. Броят на учениците се увеличава непрекъснато и през учебната 1886/1887 година и новото здание на гимназията става тясно. Това налага да се построи допълнително крило, но малко по-късно тук се настанява новооткритото Висше училище. В това здание гимназията престоява до 1921 година, когато помещението изцяло се отстъпва за нуждите на Софийския университет. Сега тук се помещава Журналистическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", намиращ се срещу паметника на Васил Левски.
Любопитен факт от историята на училището е откриването на сесията на третото Обикновено народно събрание в новопостроената сграда на Софийската класическа гимназия. По това време депутатите заседават в дъсчена сграда, намираща се на ул. "Алабин". Тя обаче изгаря. Затова на 10.X.1883 г. народните представители се събират в салона на гимназията, който временно е приспособен за заседателна зала, украсен с килими и червени драперии. Били направени сто и двадесет удобни стола. Имало и галерия - вляво за мъже, а вдясно - за жени. Поради настаняването на Висшето училище гимназията отново чувства нужда от помещение. Затова се наема къщата на Цоко Павлов, намираща се на ул."Дунав" и ул."Врабча", която е разрушена през 1937 г. Този добър българин като вижда, че гимназията има нужда от помещение, сам по своя инициатива, построява допълнително крило, с удобни стаи. Тук се водят дълги години учебните занятия. До 1932 г., когато гимназията влиза в удобно за нуждите си помещение, тя се мести от място на място и не се помещава в едно здание, а винаги има няколко допълнителни клона.
В началото на учебната 1886/1887 година се открива четвърти реален клас. С откриването на реалния отдел броят на паралелките и учениците значително се увеличава. Министерството на народната просвета вижда, че е абсолютно невъзможно да се управлява една гимназия с такъв голям брой ученици от един директор и обръща внимание на многократните молби на съвета, който ред години в главните си годишни рапорти настоява пред Министерството да раздели гимназията. Като няма в бюджета предвидена сума за втора гимназия, Министерството на народната просвета за улеснение на учениците от квартал "Ючбунар" открива две трикласни училища, които съставляват част от гимназията. Първа софийска прогимназия се помещава в частна къща почти в края на "Ючбунар", а Втора прогимназия - в две частни здания. В едното, което е на бул. "Фердинанд" (сега бул. "В. Левски" ) се помещават трите паралелки на трети клас, дирекцията, учителската стая, физически и химически кабинети, а в другото - на улица "Софроний" - останалите паралелки на първи и втори клас. В началото на учебната 1898/1899 г. числото на записаните ученици в гимназията и двете трикласни училища надминава 2200 души. Това налага откриването на ново трикласно училище в другата част на града. Трета прогимназия се помещава в зданието на Д. В. Хранов на ул. "Витоша", което е строено за къща и не е подходящо за училище. И така в началото на учебната 1904/1905 г. поради нарастване броя на учениците се налага да се наеме сградата на Иван Бобевски на бул. "Дондуков" и ул. "Тетевенска" (днес ул. "Будапеща"). И днес тази стара сграда, в която се е помещавала гимназията в продължение на 17-18 години не е разрушена.
До 1903 г. в столицата има само една мъжка гимназия. Броят на жителите й нараства непрекъснато, а оттук се увеличава и числото на учениците. Освен това в столицата идват и много младежи от други градове да продължат своето образование в Софийската мъжка гимназия. Ясно е, че само една единствена гимназия не може да приеме всички желаещи да учат. В началото на учебната 1902/1903 г. директорът на гимназията Станимиров настоятелно иска да се отвори в София още една гимназия. В бюджета за 1903 г. се предвижда потребната за издържане на Втора гимназия сума. С указ № 34 от 1.11.1903 г. се назначава Владимир Дякович, учител при Софийската мъжка гимназия, за директор от 9.IX с. г. Тринадесет души учители от Софийската мъжка гимназия се преместват в новооткритото училище. През следващите учебни години броят на желаещите да учат не намалява. Така Трета софийска мъжка гимназия се открива в началото на учебната 1906/1907 г. най-напред като клон на Първа мъжка гимназия, защото не е предвиден нужният кредит за издържането й, а от 1.1.1907 г. става напълно самостоятелна. При отварянето си тя се помещава в частно здание, а на 21.IX 1909 г. е настанена в новото дьржавно здание на ул. "Пиротска".
В продължение на половин век Първа софийска мъжка гимназия, която е най-авторитетната в столицата, няма собствена сграда. Тя е принудена да се помещава на няколко места едновременно. През 1921 г. гимназията е заставена да напусне сградата на улица "Московска" и да я преотстъпи изцяло за нуждите на Медицинския факултет. Учебните занятия продължават да се водят в зданието на ъгъла на ул. "Дунав" и ул. "Врабча" и в сградата на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Тетевенска". Тук се помещава и дирекцията. През месец декември 1923 г. за нуждите на гимназията се наема трето помещение. То се намира на ул. "Стара планина" № 5 и е собственост на Стефан Ванев.
Нуждата от удобно гимназиално помещение става осъзната и през учебната 1924/1925 г. по почин на Министерството на благоустройството е отпусната сумата от един милион лева за започване на строеж на здание за гимназията. Назначената специална комисия избира мястото, намиращо се между ул. "Стара планина" и ул. "11 ти август", ул. "Росица" и ул. "Париж". На 25.X.1925 г. се полага основният камък на новото здание на гимназията. Строежът е завършен едва през 1931 г., а от учебната 1932/1933 г. гимназията се нанася в новото удобно помещение. Днес I СОУ "Пенчо Славейков" се помещава в тази сграда.
През учебната 1943/1944 г. в гимназията са записани 865 ученика. Започналата учебна година не завършва. На 10.I.1944 г. падналите бомби на ул. "Росица" и ул. "11-ти август" разрушават част от източното и северното крила на гимназията. Неизползваеми стават един кабинет по физика и един кабинет по химия, две лаборатории по химия и една по физика, пет класни стаи и салона за физкултура.
Сградата на нашето училище от 1988 г. е обявена за архитектурен паметник на културата. I СОУ "Пенчо Славейков" разполага с четиридесет и четири класни стаи, в т.ч. деветнадесет и три специализирани кабинета: по изобразително изкуство - осем и керамична пещ; по музика - пет; два физкултурни салона; два кабинета по биология; един по химия; един по физика; три специализирани кабинета по информатика; по труд и техника - един кабинет. Училището разполага с библиотека, видеозала, хранилище за фонд "Изкуства", две учителски стаи; училищен музей, художествена галерия "Зографче" и сцена за школа по актьорско майсторство.
През 1881 г. Софийският градски съвет купува за сметка на държавата около 10 000 кв. м. място за постройка на училище, което се намира срещу старата църква "Св. София" и шосето за Враждебна. През тази година се отпускат 120 000 лева за постройка на гимназията. За тази цел е извикан от Виена специален архитект - Константин Йованович. Министерството на народната просвета сключва с него договор за построяването на гимназията. Според него архитектът трябва да предаде още през есента на 1881 година няколко готови помещения, за да започнат редовните учебни занятия. В основите на зданието е зазидана пергаментова грамота с послание към бъдещите поколения, подписана от проф. Константин Иречек. Едва на следващата година обаче се завършва зданието и на 18.X.1882 година гимназията влиза в новото си помещение. В това здание има тринадесет учебни класни стаи, голям гимнастически салон, голяма и удобна учителска стая, два салона по рисуване, кабинети по химия и физика, четири малки стаи за администрацията, кабинет по естествена история. Броят на учениците се увеличава непрекъснато и през учебната 1886/1887 година и новото здание на гимназията става тясно. Това налага да се построи допълнително крило, но малко по-късно тук се настанява новооткритото Висше училище. В това здание гимназията престоява до 1921 година, когато помещението изцяло се отстъпва за нуждите на Софийския университет. Сега тук се помещава Журналистическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", намиращ се срещу паметника на Васил Левски.
В началото на учебната 1886/1887 година се открива четвърти реален клас. С откриването на реалния отдел броят на паралелките и учениците значително се увеличава. Министерството на народната просвета вижда, че е абсолютно невъзможно да се управлява една гимназия с такъв голям брой ученици от един директор и обръща внимание на многократните молби на съвета, който ред години в главните си годишни рапорти настоява пред Министерството да раздели гимназията. Като няма в бюджета предвидена сума за втора гимназия, Министерството на народната просвета за улеснение на учениците от квартал "Ючбунар" открива две трикласни училища, които съставляват част от гимназията. Първа софийска прогимназия се помещава в частна къща почти в края на "Ючбунар", а Втора прогимназия - в две частни здания. В едното, което е на бул. "Фердинанд" (сега бул. "В. Левски" ) се помещават трите паралелки на трети клас, дирекцията, учителската стая, физически и химически кабинети, а в другото - на улица "Софроний" - останалите паралелки на първи и втори клас. В началото на учебната 1898/1899 г. числото на записаните ученици в гимназията и двете трикласни училища надминава 2200 души. Това налага откриването на ново трикласно училище в другата част на града. Трета прогимназия се помещава в зданието на Д. В. Хранов на ул. "Витоша", което е строено за къща и не е подходящо за училище. И така в началото на учебната 1904/1905 г. поради нарастване броя на учениците се налага да се наеме сградата на Иван Бобевски на бул. "Дондуков" и ул. "Тетевенска" (днес ул. "Будапеща"). И днес тази стара сграда, в която се е помещавала гимназията в продължение на 17-18 години не е разрушена.
До 1903 г. в столицата има само една мъжка гимназия. Броят на жителите й нараства непрекъснато, а оттук се увеличава и числото на учениците. Освен това в столицата идват и много младежи от други градове да продължат своето образование в Софийската мъжка гимназия. Ясно е, че само една единствена гимназия не може да приеме всички желаещи да учат. В началото на учебната 1902/1903 г. директорът на гимназията Станимиров настоятелно иска да се отвори в София още една гимназия. В бюджета за 1903 г. се предвижда потребната за издържане на Втора гимназия сума. С указ № 34 от 1.11.1903 г. се назначава Владимир Дякович, учител при Софийската мъжка гимназия, за директор от 9.IX с. г. Тринадесет души учители от Софийската мъжка гимназия се преместват в новооткритото училище. През следващите учебни години броят на желаещите да учат не намалява. Така Трета софийска мъжка гимназия се открива в началото на учебната 1906/1907 г. най-напред като клон на Първа мъжка гимназия, защото не е предвиден нужният кредит за издържането й, а от 1.1.1907 г. става напълно самостоятелна. При отварянето си тя се помещава в частно здание, а на 21.IX 1909 г. е настанена в новото дьржавно здание на ул. "Пиротска".
В продължение на половин век Първа софийска мъжка гимназия, която е най-авторитетната в столицата, няма собствена сграда. Тя е принудена да се помещава на няколко места едновременно. През 1921 г. гимназията е заставена да напусне сградата на улица "Московска" и да я преотстъпи изцяло за нуждите на Медицинския факултет. Учебните занятия продължават да се водят в зданието на ъгъла на ул. "Дунав" и ул. "Врабча" и в сградата на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Тетевенска". Тук се помещава и дирекцията. През месец декември 1923 г. за нуждите на гимназията се наема трето помещение. То се намира на ул. "Стара планина" № 5 и е собственост на Стефан Ванев.
Нуждата от удобно гимназиално помещение става осъзната и през учебната 1924/1925 г. по почин на Министерството на благоустройството е отпусната сумата от един милион лева за започване на строеж на здание за гимназията. Назначената специална комисия избира мястото, намиращо се между ул. "Стара планина" и ул. "11 ти август", ул. "Росица" и ул. "Париж". На 25.X.1925 г. се полага основният камък на новото здание на гимназията. Строежът е завършен едва през 1931 г., а от учебната 1932/1933 г. гимназията се нанася в новото удобно помещение. Днес I СОУ "Пенчо Славейков" се помещава в тази сграда.
През учебната 1943/1944 г. в гимназията са записани 865 ученика. Започналата учебна година не завършва. На 10.I.1944 г. падналите бомби на ул. "Росица" и ул. "11-ти август" разрушават част от източното и северното крила на гимназията. Неизползваеми стават един кабинет по физика и един кабинет по химия, две лаборатории по химия и една по физика, пет класни стаи и салона за физкултура.
Сградата на нашето училище от 1988 г. е обявена за архитектурен паметник на културата. I СОУ "Пенчо Славейков" разполага с четиридесет и четири класни стаи, в т.ч. деветнадесет и три специализирани кабинета: по изобразително изкуство - осем и керамична пещ; по музика - пет; два физкултурни салона; два кабинета по биология; един по химия; един по физика; три специализирани кабинета по информатика; по труд и техника - един кабинет. Училището разполага с библиотека, видеозала, хранилище за фонд "Изкуства", две учителски стаи; училищен музей, художествена галерия "Зографче" и сцена за школа по актьорско майсторство.