Из издадената през 1940 г. книга "Църквата "Свети Седмочисленици" в София":
Църквата не беше още осветена, когато умря Петко Каравелов (24 януарий 1903 г.). За неговото желание да бъде погребан в нейния двор узнаваме от протокола на строителната комисия, държан на другия ден след неговата смърт. Тогава мястото около църквата не беше така отворено, а се задушаваше от мрачните стени на затвора, който заемаше почти цялата площ на сегашната градина и се намираше на 3 — 4 крачки от главния вход на църквата. Комисията е изпълнила своя дълг към покойния държавник като управително тяло с право на църковно настоятелство, обаче, нейното решение, с което определя гробното му място в двора на църквата не е било зачетено.
Преди да определи гробното му място, комисията е почела паметта на Каравелова със ставане на крака. Присътствували са: председателят свещ. Ил. П. Теодоров и членовете Г. Тишев, генерал Кр. Маринов, Ст. Петков, Г. Симов, Т. Имаретски, Т. Василев и Евст. Христов. Държаният протокол има следното съдържание:
„1. Разисква се устното предложение на члена Г. Тишев за определяне място за погребението на Петка Каравелов, който се поминал нощес внезапно от прилив на кръв в главата и когото семейството му и приближените искали да го погребат в двора на църквата „Св. Седмочисленици", съгласно с желанието, което той многократно бил изказвал приживе. Членът Г. Тишев съобщи, че семейството и приятелите на покойния се били отнесли до общинското управление за нуждното разрешение и общинското управление било свикало общинския съвет на заседание за днес часа пс 2 след пладне за решение.
2. Като взеха предвид заслугите, които покойният е принесъл на народа в учредителното Народно събрание през 1879 г., в държавния преврат през 1881—1884 г.; в съединението на Източна-Румелия с княжество България през 1885 г., в Сръбско-българската война през 1886 г. и живото участие, което той е вземал всякога в направата на църквата чрез подръжката във вестниците си „Знаме" и „Препорец", в превръщането зданието на Черната джамия в православен храм в памет на св. Седмочисленици, и чрез честото устно насърдчение, комисията по постройката постанови:
1. Да се отстъпи място в двора на църквата за погребение покойния държавен мъж;
2. Място за погребението на П. Каравелов да се определи в средата между новата прибавка на църквата към главния вход и между ул. „Граф-Игнатиев" („Стара Самоковска") на линията на старото здание и прибавката като място най-сгодно за паметник, какъвто несъмненно с време ще бъде издигнат от семейството му, партизаните му и народа, и
3. Председателят свещ. Илия п. Теодоров и членовете Г. Тишев и генерал Кр. Маринов още сега преди заседанието на общинския съвет, да съобщят на софийския общински градски кмет устно това решение".
Кметът Петър А. Чернев (4.IV.1901 г. — 23.IX.1903 г.) останал много недоволен от решението на строителната комисия да определя гроба на Петко Каравелов, като й отрекъл това право и назначил общинска комисия, която определила друго място за гроб—до олтара откъм северната му страна.
...
Гробът на покойния държавник е една великолепна естрада, издигната на пет стъпала от земята до олтара на църквата, обградена с тежък луксозен парапет от витошки гранит. Лете гробът е една малка градинка, която се подържа до късна есен с цветя.
Надгробната плоча има следния надпис:
„Петко Каравелов — роден в Копривщица на 24 март 1843 г. — починал в София на 24 януарий 1903 г.".
Паметникът е въздигнат през 1908 г., когато управляваше първият кабинет на Ал. Малинов.
От юго-източната страна на олтара се намира и друг един гроб, в който е погребан Нил Д. Изворов, бивш униятски владика в Кукуш. По-късно тоя владика се върна в православието и се прибра в София, гдето почина на 13 март 1905 г. Погребението на епископ Нил в двора на църквата е станало при условие, наследниците му да подарят „една по-благовидна сума от неговото наследство", за което им е писано от настоятелството. Приживе той е завещал на църквата архиерейските си одежди и жезъла си.
Гробът на Каравелов днес (снимки: Кико)