6.08.2010 г.

Домът на Петко Каравелов


Както обещахме миналата седмица, днес ще представим малко повече информация и снимки за дома на Петко Каравелов.

Видният български държавник и общественик има впечатляваща биография. Той е един от създателите на Българското книжовно дружество в Браила, участва в Руско-турската освободителна война, депутат е в Учредителното събрание със значителен принос за изработването на Търновска конституция, четири пъти министър-председател, включително по време на Съединението. Каравелов през целия си живот остава отявлен защитник на конституционализма и демократичните принципи.

Още по-впечатляващи са моралните му качества – прословутата му честност, достойнство и пестеливост по отношение на публичните средства. За него дори казват, че е цепел държавната стотинка на две.

Пословичен за характера на Каравелов е случаят, когато държавникът е затворен от политическите си противници в затвора Черната джамия, където е бит и измъчван. На въпросите на дипломатите и чуждите кореспонденти в София дали е бит, той обаче заявява: "Господа, в България, слава Богу, такива работи не стават!"

В символ на житейската скромност на Каравелов се превръща неговата обикновена къщица в центъра на София, която буди удивление и сред българи, и сред чужденци. Домът се е намирал на ул. Дякон Игнатий, срещу тогавашната община, днес Гранд хотел София.


Къщата в близък план, снимана от улица Дякон Игнатий

Панорама от 1885 г. Домът на Каравелов се вижда добре вдясно.

Мястото днес. В сградата се помещава Министерство на транспорта.

Подробно описание на дома дава писателят Кирил Христов:

"Стара дъсчена ограда. Двойна гнила врата, която едвам се държи на резетата си, приблизително там, дето е сега величетсвеният вход на банката. Като се влезе вътре, на дясно просторен двор, на ляво край стобора също праздно; чак в ъгъла грамада камъни, полузасипани от вятъра с пръст, гдето расте коприва и други буреняци, които гледат през оградата навън към градината и площада. Къщицата на Каравелова на седем-осем крачки вътре в двора, на ляво, обърната не с лице към улицата, а на дясно, към двора. Най-обикновена българска къща, може да се каже дори селска. Едно-две стъпала, малка площадка, после пак две-три стъпала под прав ъгъл с първите, доста широк одър, открит, открит, без „джемликен” и от него по едно-две стъпала пред всяка врата на стаите. Първата стая в ляво бе приемната, с прозорци към юг и запад, с традиционните мендери , с ниско огнище веднага в дясно щом се влезе.

На никой европеец не би минало през ума, че това е приемна на човек, който на няколко пъти вече е бил министър, дори министър-председател през Сръбско-българската война на 1885 година. Мъчно би могъл всеки да си представи, че в тази селска стая са приемани не веднъж дипломатическите представители на великите сили и разни големи гости от чужбина; че там е посрещан и държавния глава княз Александър I. Тая скромна обстановка, дето ний надникнахме само за кратко да се поздравим с госпожа Каравелова, която ни се мерна там, буди почит и удивление пред домакина..."



Екатерина Каравелова с двете им дъщери Лора и Виола



Семейство Каравелови в своя двор

Руският писател Александър Амфитеатров (“Страна раздора”, С.Петербург, 1903), който е кореспондент за Балканите на руския в. “Новое время" до началото на 1901 г. и познава добре България и нейния бурен политически живот, казва за Петко Каравелов по случай неговата смърт:

„Но от всичко по-великолепен е той, според моя възглед, все пак в своята къщурка, хижата на новия Цинцинат на улица „Левски", гдето той волен умря както живя...

Повтарям: пряка длъжност на българите е да запазят това жилище в неговата смирена и поучителна неприкосновеност. То по-добре от най-красноречивите панегирици ще обясни на потомството, какви хора освободиха и създадоха България, и защо те имаха морална сила да я освободят и създадат при противодействия десеторно по-силни. Българската интелигенция, наред с многото прекрасни положителни черти на своя характер, често проявява твърде голяма склонност към егоистическо, гордо „буржоазничество". В нея вече твърде бързо и дръзко се развива в последно време бюрократическа и търговска аристокрация. Ней са нуждни отрезвяващи уроци против това антипатично течение. Един от такива полезни постоянни уроци би бил видът на житейския паметник на народния трибун Каравелов, който аз си позволявам да препоръчам.

Нека хижата на българския Цинцинат постоянно да напомня на България за нейния първоначален демократически живот, чийто най-типичен представител беше покойният Каравелов! Единствено при условия на такъв живот, България, както и всека славянска земя, е в състояние да бъде свободна, силна, уважавана. Българи, запазете паметта на Каравелова, и тази памет ще предпази самите вас от много злини.”


Каравелов живее в къщата на ул. Дякон Игнатий до самата си смърт през 1903 г., без за миг да се изкуши да злоупотреби с общественото си положение. Едва след неговата кончина семейството продава сградата, а на нейното място скоро е построено банково здание.

В наши дни на площад Славейков е поставена плоча, която трябва да отбележи мястото, на което се е намирал домът на Петко Каравелов. По неизвестни за нас причини обаче това място не съвпада с историческото разположение на къщата.





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...