По повод годишнината от Освобождението на града, Информационна агенция "Фокус" потърси администраторите на "Стара София" за интервю. Разговорът, който се проведе по телефона, е публикуван със съкращения. Има известна нужда от редакция, получили са се и някои неточности, тях ще коментираме в самия текст.
Виктор Михайлов, „Стара София”: Най-голямата промяна в София след освобождението е премахването на ориенталския вид на града
04 януари 2011 11:00 Агенция „Фокус”
Във връзка с годишнината от освобождението на София и за развитието на града след освобождението Агенция „Фокус” разговаря с инициатора и администратор на електронната страница „Стара София” (www.stara-sofia.com) Виктор Михайлов.
Фокус: Г-н Михайлов, отбелязваме 133 години от освобождението на София. Какви са границите на града при идването на руските войски и какъв е бил броят на населението?
Виктор Михайлов: След Освобождението населението на София намалява и е около 12 хил. души, защото с оттеглянето на османската армия, се оттегля и турското население. Но за сметка на това (впоследствие - б.м.) броят много бързо нараства. По това време градът не е голям и е разделен на 17 махали. Ако трябва да използваме съвременни ориентири, градът се е простирал от бул. „Васил Левски” до бул. „Христо Ботев” и „Сливница”. Много малко са останалите сгради от онова време. Където сега се намира историческият център на града, там се е намирал градът и по време на Освобождението. Иначе като архитектура, София е далеч от представата за европейски град, а да не говорим и за столица. По това време преобладават сградите, които придават един ориенталски вид – има много джамии, много пазарища, гробища. Но бързо желанието за модернизация води до голяма трансформация, особено при кмета Димитър Петков. По това време голяма част от ориенталските сгради са съборени, съборени са много от джамиите, съборена е часовниковата кула на София, много от сградите са унищожени, за да се освободи място на нови сгради и булеварди, а това е срещало недоволство на населението. В следващите две - три десетилетия се е оформил европейският вид на София.
Фокус: При Освобождението населението на София е 12 хил. души, какъв е бил поминъкът на това население?
Виктор Михайлов: На практика половината от населението на града е българско, има и доста евреи по това време. Първото преброяване е 2 години след Освобождението и тогава броят на населението е 20 хил. души. Поминъкът е много различен преди и след Освобождението. Преди Освобождението София е типичен османски град – хората се занимават със занаяти и дребна търговия. След Освобождението се оформят групите на бъдещите чиновници, военни, строители и се променя икономическият облик на населеното място.
Фокус: При Димитър Петков започва развитие на София. Кои са значителните промени, които се случват тогава?
Виктор Михайлов: По негово време се приема първият устройствен план. (планът е приет преди кметуването на Д. Петков (1888 - 1893 г.) - б. м.) Преди това София е една мрежа от сокаци, която няма регулация. През 1880 година е приет т.нар. Батенбергов план и Димитър Петков започва прилагането му. Най-голямата промяна е заличаването на османския вид на града. Например по това време е трябвало да бъде съборена (дори - б. м.) църквата Света София, която е основна емблема на града, но липса на финанси е предотвратила това. Например кметът е бил подиграван, че на бул. „Витоша” ще се садят картофи, защото тогавашните софиянци са го приемали като много широк. По това време започва озеленяването на града и се поставя уличното осветление. Тогава започва и почистването на града, който по това време е бил невъобразимо мръсен. Започва и поставянето на калдаръм.
Фокус: Може ли да кажете някои от по-емблематичните сгради, които са премахнати по това време? Колко джамии са премахнати?
Виктор Михайлов: Най-реалистично е да се говори за 30-40 премахнати джамии. (Тук стана дума за броя на същестувалите преди Освобождението джамии, в различните изтичници няма категорични данни; разбира се, не всички мюсюлмански храмове са били големи и представителни - б. м.) Легендата гласи, че княз Дондуков, като използвал една гръмотевична буря, изпратил инженери, които минирали минаретата на джамиите, а след това се говорело, че те са жертви на бурята. Съборени са почти всички предосвобожденски сгради – църкви, джамии, чешми, часовниковата кула, жилищни сгради, които не са представителни. На пръстите на едната ръка може да се преброи какво е оцеляло (до наши дни - б. м.) – Баня Баши джамия, Археологическият музей, Конакът, който е преустроен в дворец и античните църкви Свети Георги и Света София.
Фокус: Кога е най-голямото териториално разширение на града?
Виктор Михайлов: Откакто София е столица, градът постоянно нараства. Най-голямото хаотично нарастване е след войните, когато към София прииждат потоци от бежанци. Икономическата криза изтласква население (и от вътрешността на страната - б. м.) към града. Прииждащите заграбват общинските земи, строят без разрешения и регулация. Едно от големите имена в историята на София, това е инж. Иван Иванов. По негово време е приет планът Мусман, който е градоустройственият план на града. На практика със създаването на Столична голяма община към града са присъединени редица села - например Бояна, Драгалевци, Слатина, Бояна, Надежда и други (също така Княжево, Горна баня, Дървеница, Красно село - общо осем; б. м.). По това време е прекарването на рилската вода в София. (Инж. Иванов изгражда Рилския водопровод преди да стане кмет - б. м.)
В края на 19 век са осветени с електричество Народното събрание, Царският дворец и някои други сгради. През 1900 година градът е масово електрифициран с построяването на ВЕЦ в Панчарево. Тогава се прекарва и улично осветление, което е с електричество, докато в много градове (в Европа - б. м.) осветлението е на газ. Това позволява през 1901 година да тръгнат трамваите. Това е може би най-силното десетилетие на София, то кореспондира с цялото икономическо развитие на страната. По това време са построени и някои от емблематичните сгради на София, с които се гордеем – например на 3 януари 1907 година е открит Народният театър, по това време е завършена основната част от храма „Св. Александър Невски”, построена е банята и Халите, построен е Военният клуб.
Фокус: На електронната страница stara-sofia.com вие представяте снимки от следосвобожденска София. Как се зароди идеята за този сайт и как се набавят материалите за него?
Виктор Михайлов: Ще обърна въпроса обратно. София е столица и като такава винаги е привличала фотографи, кореспонденти и издатели. Градът е добре документиран. Издадени са хиляди картички с изгледи от София. Има много институции, които имат големи фондове. Но истински проблем е достъпността на широката аудитория до тези архиви, защото нашите институции са далеч от (европейската и световната тенденция за - б. м.) дигитализация на колекциите. От там се породи идеята на този сайт. Аз самият се интересувам от тази тема и търсейки, но не намирайки материали, реших да се създаде място, където лесно и достъпно да може да се видят снимки и картички от някогашния град. Част от снимките са моя собственост, част са изпращани от читатели на сайта. Блогът и сайтът имат 1 млн. посещения, което е атестация за интереса. 1500 са картичките и снимките, които са публикувани в сайта, като нещата постоянно се обогатяват. В блога се публикуват и снимки от съвременна София, публикуват се примери за добра реставрация на сгради. Имаме рубрика „Последните дни”, в която представяме сгради, които биват унищожени в централната част на София.
Росица ГЕОРГИЕВА
Виктор Михайлов, „Стара София”: Най-голямата промяна в София след освобождението е премахването на ориенталския вид на града
04 януари 2011 11:00 Агенция „Фокус”
Във връзка с годишнината от освобождението на София и за развитието на града след освобождението Агенция „Фокус” разговаря с инициатора и администратор на електронната страница „Стара София” (www.stara-sofia.com) Виктор Михайлов.
Фокус: Г-н Михайлов, отбелязваме 133 години от освобождението на София. Какви са границите на града при идването на руските войски и какъв е бил броят на населението?
Виктор Михайлов: След Освобождението населението на София намалява и е около 12 хил. души, защото с оттеглянето на османската армия, се оттегля и турското население. Но за сметка на това (впоследствие - б.м.) броят много бързо нараства. По това време градът не е голям и е разделен на 17 махали. Ако трябва да използваме съвременни ориентири, градът се е простирал от бул. „Васил Левски” до бул. „Христо Ботев” и „Сливница”. Много малко са останалите сгради от онова време. Където сега се намира историческият център на града, там се е намирал градът и по време на Освобождението. Иначе като архитектура, София е далеч от представата за европейски град, а да не говорим и за столица. По това време преобладават сградите, които придават един ориенталски вид – има много джамии, много пазарища, гробища. Но бързо желанието за модернизация води до голяма трансформация, особено при кмета Димитър Петков. По това време голяма част от ориенталските сгради са съборени, съборени са много от джамиите, съборена е часовниковата кула на София, много от сградите са унищожени, за да се освободи място на нови сгради и булеварди, а това е срещало недоволство на населението. В следващите две - три десетилетия се е оформил европейският вид на София.
Фокус: При Освобождението населението на София е 12 хил. души, какъв е бил поминъкът на това население?
Виктор Михайлов: На практика половината от населението на града е българско, има и доста евреи по това време. Първото преброяване е 2 години след Освобождението и тогава броят на населението е 20 хил. души. Поминъкът е много различен преди и след Освобождението. Преди Освобождението София е типичен османски град – хората се занимават със занаяти и дребна търговия. След Освобождението се оформят групите на бъдещите чиновници, военни, строители и се променя икономическият облик на населеното място.
Фокус: При Димитър Петков започва развитие на София. Кои са значителните промени, които се случват тогава?
Виктор Михайлов: По негово време се приема първият устройствен план. (планът е приет преди кметуването на Д. Петков (1888 - 1893 г.) - б. м.) Преди това София е една мрежа от сокаци, която няма регулация. През 1880 година е приет т.нар. Батенбергов план и Димитър Петков започва прилагането му. Най-голямата промяна е заличаването на османския вид на града. Например по това време е трябвало да бъде съборена (дори - б. м.) църквата Света София, която е основна емблема на града, но липса на финанси е предотвратила това. Например кметът е бил подиграван, че на бул. „Витоша” ще се садят картофи, защото тогавашните софиянци са го приемали като много широк. По това време започва озеленяването на града и се поставя уличното осветление. Тогава започва и почистването на града, който по това време е бил невъобразимо мръсен. Започва и поставянето на калдаръм.
Фокус: Може ли да кажете някои от по-емблематичните сгради, които са премахнати по това време? Колко джамии са премахнати?
Виктор Михайлов: Най-реалистично е да се говори за 30-40 премахнати джамии. (Тук стана дума за броя на същестувалите преди Освобождението джамии, в различните изтичници няма категорични данни; разбира се, не всички мюсюлмански храмове са били големи и представителни - б. м.) Легендата гласи, че княз Дондуков, като използвал една гръмотевична буря, изпратил инженери, които минирали минаретата на джамиите, а след това се говорело, че те са жертви на бурята. Съборени са почти всички предосвобожденски сгради – църкви, джамии, чешми, часовниковата кула, жилищни сгради, които не са представителни. На пръстите на едната ръка може да се преброи какво е оцеляло (до наши дни - б. м.) – Баня Баши джамия, Археологическият музей, Конакът, който е преустроен в дворец и античните църкви Свети Георги и Света София.
Фокус: Кога е най-голямото териториално разширение на града?
Виктор Михайлов: Откакто София е столица, градът постоянно нараства. Най-голямото хаотично нарастване е след войните, когато към София прииждат потоци от бежанци. Икономическата криза изтласква население (и от вътрешността на страната - б. м.) към града. Прииждащите заграбват общинските земи, строят без разрешения и регулация. Едно от големите имена в историята на София, това е инж. Иван Иванов. По негово време е приет планът Мусман, който е градоустройственият план на града. На практика със създаването на Столична голяма община към града са присъединени редица села - например Бояна, Драгалевци, Слатина, Бояна, Надежда и други (също така Княжево, Горна баня, Дървеница, Красно село - общо осем; б. м.). По това време е прекарването на рилската вода в София. (Инж. Иванов изгражда Рилския водопровод преди да стане кмет - б. м.)
В края на 19 век са осветени с електричество Народното събрание, Царският дворец и някои други сгради. През 1900 година градът е масово електрифициран с построяването на ВЕЦ в Панчарево. Тогава се прекарва и улично осветление, което е с електричество, докато в много градове (в Европа - б. м.) осветлението е на газ. Това позволява през 1901 година да тръгнат трамваите. Това е може би най-силното десетилетие на София, то кореспондира с цялото икономическо развитие на страната. По това време са построени и някои от емблематичните сгради на София, с които се гордеем – например на 3 януари 1907 година е открит Народният театър, по това време е завършена основната част от храма „Св. Александър Невски”, построена е банята и Халите, построен е Военният клуб.
Фокус: На електронната страница stara-sofia.com вие представяте снимки от следосвобожденска София. Как се зароди идеята за този сайт и как се набавят материалите за него?
Виктор Михайлов: Ще обърна въпроса обратно. София е столица и като такава винаги е привличала фотографи, кореспонденти и издатели. Градът е добре документиран. Издадени са хиляди картички с изгледи от София. Има много институции, които имат големи фондове. Но истински проблем е достъпността на широката аудитория до тези архиви, защото нашите институции са далеч от (европейската и световната тенденция за - б. м.) дигитализация на колекциите. От там се породи идеята на този сайт. Аз самият се интересувам от тази тема и търсейки, но не намирайки материали, реших да се създаде място, където лесно и достъпно да може да се видят снимки и картички от някогашния град. Част от снимките са моя собственост, част са изпращани от читатели на сайта. Блогът и сайтът имат 1 млн. посещения, което е атестация за интереса. 1500 са картичките и снимките, които са публикувани в сайта, като нещата постоянно се обогатяват. В блога се публикуват и снимки от съвременна София, публикуват се примери за добра реставрация на сгради. Имаме рубрика „Последните дни”, в която представяме сгради, които биват унищожени в централната част на София.
Росица ГЕОРГИЕВА