3.01.2011 г.

Преди - сега: ул. Герлово 13



Днес ще се спрем на една малко известна, но богата на история софийска къща. Тези от вас, които са надничали към в ул. Герлово, зад ъгъла на бул. Евлоги Георгиев, със сигурност са забелязали елегантната сграда, днес болезнено притисната от по-съвременни сиви гиганти. Информация за нея получихме отново от Александър Величков, който любезно ни разказа за нейните обитатели и сподели непубликувани снимки от семейния си архив:


Изпращам ви няколко снимки на сградата ул. Герлово 13 от 1932 г. Тази къща е закупена от друг мой прадядо - Иван Паприков, брат на известния министър генерал-лейтенант Стефан Паприков, изнесъл на плещите си подготовката и обявяването на Независимостта на България, чийто дом е бил на ул. Кракра, сега американска банка.


Тази къща е построена от генерал Неделчев, а Иван Паприков я купува в началото на тридесетте години. В нея живеят доктор Георги Паприков, който, заедно с Иван Дочев, е основател на патриотичната студентска организация „Български национални легиони”. Яростни противници на комунистическите организации, които в началото на войната скандират името на Хитлер и Сталин, а след като Германия напада Русия, обявяват легионерите за фашисти.

След девети получава две смъртни присъди от народния съд - една в София и една в Русе. Успява да емигрира и защитава за втори път докторантура в Хайделберг. След това заминава за Чикаго, където работи като хирург. Организира издаването на списание „Борба” и организацията „Български национален фронт”, радикална антикомунистическа организация, бореща се срещу окупацията на България от СССР и наложената й комунистическа диктатура. Въпреки че майка му обжалва и спечелва делото срещу едната му смъртна присъда, Георги Паприков целия си живот се гордее с двете си докторски степени и двете смъртни присъди от незаконната комунистическа власт, които приема като символичен „медал” за борбата му за свободата на България. За съжаление, Георги Паприков не доживява падането на комунизма, умира в изгнание, без да може да посети родината си, на която посвещава живота си.




Също така, тук е живял като наемател писателят и публицист Константин Петканов. Естествено, след девети сградата е национализирана. След като национализират къщата, Петканов остава наемател на Софжилфонд. Години след това купува апартамента от държавата. Реституционният закон предвиждаше, че ако продажбата е направена в нарушение на тогава действащите закони, може да се заведе дело за обявяване на сделката за нищожна (т. нар. продажби със запетайка). Така и направихме и след десетина години проточило се дело си върнахме втория етаж. Та, покрай това дело имаше емоции.

Това са големите личности свързали съдбата си с този дом. Съжалявам, че не съм подготвен и подробно да напиша за ген. Неделчев, който е построил тази къща. Редно би било, ако се пише за тази къща като архитектурен паметник, да се спрем подробно на неговия живот, защото той е създателят на тази красота.

През 1978 г. къщата е обявена за паметник на културата.

След промените успяхме да си върнем първия и втория етаж. Аз живея на втория, а първия даваме под наем. Факт е, че този паметник, ще бъде запазен. Поне за тази къща може да сте спокойни, имате клетвата ми.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...