17.01.2011 г.

София преди и сега: Къща-музей на Александър Стамболийски


Пореден пример за пълно безхаберие и съсипия е (някогашната) къща-музей на Александър Стамболийски, намираща се на улиците "Суходол" и "Адам Мицкевич".


Стамболийски е живял и рабoтил в тази сграда между 1921 и 1923 г. като действащ министър-председател. По-късно в нея е устроен музей, а през 1954 г. е посторена и изложбена зала.


На партера се е намирала архивната стая, в която се е съхранявала библиотеката на Стамболийски. На първия етаж е била приемната стая, където в извънредни случаи са заседавали Министерският съвет и ръководството на БЗНС. На втория етаж е бил разположен работният кабинет на министър-председателя. Експозицията е включвала мебели, лични вещи, ръкописи, снимки, документи, картини.

Днешното окаяно състояние на сградата не се нуждае от коментар и буди единствено съжаление. Снимките ни изпрати Рени Райчева. По нейните думи през лятото постройката все още е имала дограма и дори пердета, но освен на природните стихии, тя е станала жертва и на бързо разграбване от пребиваващи наблизо роми.








Допълнение от г-н Иван Кожухаров - наследник на Александър Стамболийски, изпратено през септември 2018 г.:

Някои пояснения от наследниците на Александър Стамболийски относно съдбата на едноименната къща-музей в годините на прехода.
   
Къщата музей „Александър Стамболийски” и прилежащият й поземлен имот на ул. „Суходолска” 44 София е възстановена като собственост на наследниците на Стамболийски с решение на СГС III отделение по АХ Дело № 1500/1997 г. влязло в сила на 12.05.2000 г. 

От промените в България през 1989 г. Музеят и прилежащата експозиционна зала бяха ползвани от една от формациите на БЗНС, а именно тази, ръководена от Георги Пинчев. Благодарение на това години наред експозиционната зала, състояща се от многобройни помещения, беше отдавана под наем на най-различни фирми. Вероятно приходите са били прибирани от БЗНС – Пинчев. Къщата-музей беше съхранена в състоянието, в което е била заварена, като се изключи амортизацията от времето, тъй като за последните поне 20, а и доста повече години, не са влагани никакви пари за ремонтни работи.

Трябва да се отбележи, че макар парите от наем да не се използваха за поддръжка на сградите, все пак присъствието на наематели до голяма степен възпираше набезите на ромите от съседното гето, което е сериозен проблем за района.

Това състояние на нещата продължи и след влизането в сила на споменатото по горе съдебно решение след 2000 г.

През пролетта на 2010 г. ние, наследниците на Стамболийски, бяхме уведомени от държателите на имота – БЗНС за намерението им да ни предадат владението. Това вероятно бе продиктувано от проблемите им с опазване на сградите. От наша страна това бе приветствано, още повече, че се появи възможността чрез сътрудничество с гражданската организация Сдружение „Природа назаем” да бъде възстановена музейната функция на Къщата музей и да бъде обогатена с образователни екологични дейности, като се използва и прилежащият парк. Идеята беше Сдружението да премести офиса си в къщата музей и така да задвижи както музейната функция на къщата, така и другите дейности.

Намеренията бяха:
- да се възстанови водоподаването към старата къща, да се изгради електрозахранване, каквото никога не е имало
- осигуряване на финансиране по европейски програми за ремонт на сградата и поддръжка на музейната сбирка и архив, които към онзи момент бяха относително непокътнати /има снимков материал показващ състоянието на къщата музей отвън и отвътре/
- да се предаде запазения музеен архив на Държавните архиви, за което бяха проведени и нужните разговори
- част от сградата да се ползва от Сдружението като офис, да се възстанови занемарения парк и да се използва за различни екологични, образователни дейности.

Така изложените намерения бяха единствената добра възможност в очите на наследниците на имота той да престане да бъде просто наемна площ.

Разбира се започналото раздвижване около старата непокътната дотогава къща не остана незабелязано и скоро бяха установени дребни взломни кражби по отношение на имуществото на Сдружението. Това наложи поставянето на две метални решетки, като допълнение към присъствието на двете фирми наематели и СОТа, който те използваха. Също така зачестиха и посегателствата към експозиционната сграда, например за една нощ бяха откраднати 9 грамадни чугунени радиатора за което беше викана полиция, както и много пъти при предишни подобни случаи. Наемателите вече бяха уморени от постоянната неравна борба с набезите от гетото и когато и сотаджиите се отказаха повече да опазват клиентите си, съвсем логично набързо напуснаха имота. Така той остана без постоянно присъствие. Всичко това се случваше в периода март – септември 2010 г. 

Така стигаме до датата 10 септември 2010 г. когато беше установен резултатът от истински вандалски погром на къщата музей Александър Стамболийски /има снимков материал за резултатите от погрома/. Къщата дотогава непокътната беше буквално изтърбушена сякаш от специална бригада за бързо реагиране. Металните решетки просто бяха изчезнали заедно с всички оригинални мебели на Александър Стамболийски, заедно с офис мебелите на Сдружение Природа назаем. Архивът на музея и на Сдружението беше вандалски разхвърлян из целия парк и напълно унищожен. Всичко това беше подробно описано пред полицаите от 9-то РПУ. Към днешна дата – няма намерен извършител и разследването е прекратено. В момента и двете сгради са напълно оглозгани, а старата къща музей е пред рухване и е опасна за живота на тези, които продължават да я оглозгват.

От всичко описано до тук резултатът за наследниците на Александър Стамболийски е:

- имот с две полуразрушени сгради, опасни за живота на неканени „гости”
- унищожено ценно историческо наследство и осквернена фамилна памет
- постоянни предупреждения за глоби на наследниците за това, че не съумяват да си опазят имота, който така между другото се намира в уж европейска столица, която обаче няма кой да глоби за това, че е допуснала да остави гражданите си сами да се оправят с проблем, който не е по силите им.

Според наследниците на Александър Стамболийски това, което е останало от къщата-музей, трябва да бъде отписано от списъка на паметници на културата от национално значение поради следните причини:

- На времето къщата и прилежащи към нея около 300 дка. ниви са били предвидени от Стамболийски за създаване на опитно поле, тъй като Стамболийски е бил агроном по образование. Преждевременната му смърт осуетява тези намерения. А социалистическата човеколюбива държава набързо експроприира земите на този фамилен чифлик за индустриални строежи.
- Къщата беше издигната в ранг на музей при социализма в услуга на лицемерната идея, че в България няма комунистическа диктатура, а двупартийна система в която разбира се като параван беше включено и казионното БЗНС, което по никакъв начин не беше наследник на идеологията на Александър Стамболийски. А къщата – музей беше използвана за показване на делегации от братските селски партии. Именно и за това беше поддържана като музей, че даже и с парк около нея, и ненужна експозиционна площ.
- Къщата вече не съществува, като архитектура никога не е представлявала особена ценност, музейна стойност имаше интериора и архива, които уви също вече не съществуват и няма как да бъдат възстановени.
- Истински важният музей на Ал. Стамболийски е къщата в Славовица където е зверски убит и където е прочутият му кървав надпис.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...