3.04.2011 г.

Интервю за Агенция "Фокус" по случай 132 години от обявяването на София за столица



03 април 2011 | 15:00 | Агенция "Фокус"


Във връзка с отбелязването на 132 години от обявяването на София за столица на България на 3 април 1879 година Агенция „Фокус” разговаря с Виктор Михайлов, инициатор и администратор на електронната страница „Стара София” (http://www.stara-sofia.com/)


Фокус: След Освобождението на страната защо се избира София да е столица пред Велико Търново?

Виктор Михайлов: При избора на българска столица надделяват стратегическите съображения. София е средоточие на българските земи, предпочетена е заради близостта си до Македония и Тракия, което става особено актуално след подписването на Берлинския договор. От хилядолетия тя заема важно кръстопътно положение на Балканите, а през нея преминават пътищата, които свързват Европа с Азия. Градът е добре защитен природно, а Софийското поле предлага добри възможности за бъдещото развитие и разрастване на столицата. Особена заслуга за избора на София има Марин Дринов, тогава близък съветник на княз Дондуков. Предложението се приема с единодушие от Учредителното събрание, като надделява компромисната теза, че България има две столици - една историческа в лицето на Велико Търново - и една правителствена - София. На Велико Търново се пада честта да бъде мястото на коронация на българските владетели.

Фокус: При Освобождението София е малък град без улици, без сгради за администрация и т.н. Какво оказва влияние при оформянето на вида на града- архитектура ( например Двореца е бил конак, или Военния клуб е бил затвор)? Доколко идването на монарх от Западна Европа дава тласък на развитието на архитектурата?

Виктор Михайлов: Доосвобожденска София носи всички характеристики на ориенталски град. Почти липсва градоустройство, уличната система и застрояването са хаотични. Преобладават едноетажните постройки, а сред обществените сгради – джамии, ханища, пазари и чаршии. За съжаление, желанието да се изгради модерен европейски град води до почти пълното унищожаване на османския град, като до наши дни са запазени единични постройки. Новите влияния, разбира се, идват предимно от Европа. Основата е поставена от цяла плеяда европейски архитекти, които изграждат поредица сгради с обществено предназначение – сред първите са Царския дворец, Народното събрание, Държавната печатница, Мъжката гимназия – както и редица частни домове на новия софийски елит. По-късно от европейските университети излиза и първото поколение родни архитекти, някои от които ще оставят съществена диря в българската архитектура през следващите десетилетия. Ролята на монархията за модернизацията не само на града, но и на българското общество като цяло, безспорно е съществена. При това не само за изграждането на дворци и резиденции. Известно е, че българските владетели са били меценати на науката и изкуството – благодарение на тях се основават и развиват музеи, театри и галерии, училища и пр. Дори символът на София – жълтите павета – дължим преди всичко на цар Фердинанд, на когото са подарени по случай неговата сватба.

Фокус: При обявяването на София- какъв е основният поминък, колко са хората?

Виктор Михайлов: Руско-турската освободителна война не остава без последствия и за София. След като турското население масово напуска града, Освобождението заварва София с не повече от 12 хиляди жители. Основният поминък на населението, подобно на другите български градове през Възраждането, е преди всичко селскостопанското производство, животновъдството и занаятите. В София има над 60 различни еснафа, като водещи са тези на кожарите, златарите, железарите, абаджиите, терзиите, и пр. С настъпването на евтините индустриални стоки от Европа занаятчийското производство запада. Разбира се, след обявяването на София за столица, икономическата структура се променя из основи. От всички български земи, че и от странство, започват да прииждат хора - бъдещите военни, чиновници, строители и пр. Отварят се първите модерни фабрики.

Фокус: Кога е най-бързото развитие на града- като увеличаване на населението, като разширяване на града?

Виктор Михайлов: Броят на жителите на София в ново време винаги е следвал само една посока - нагоре. Ако при първото преброяване през 1881 г. населението е около 20 хиляди души, то през 1940 г. бройката достига вече над 400 хиляди. Интересно ще бъде да се проследят данните от последното преброяване през тази година, за да се види актуалното състояние. Ако говорим за развитие като градоустройствени, архитектурни, икономически и културни постижения, то няколко са най-благодатните периоди. Те съвпадат с общото развитие на българската държава и общество. Преди всичко това е подемът в началото на 20 век до войните, когато е изградено основното ядро на днешния исторически център, най-важните и емблематични сгради на София – Народния театър, Военния клуб, старата поща, една голяма част от катедралата Св. Александър Невски и пр. Тогава са поставени жълтите павета, запазената марка на столицата. Вторият по-забележителен период съвпада с кметуването на инж. Иван Иванов – края на 30-те и началото на 40-те години. Столицата има добри години на възходящо развитие и през социалистическия си период.

Фокус: Какво е мястото на Плана Мусман и инж. Иван Иванов в развитието на града? Какви са основните насоки за развитие на града според този план? Какви са основните постижения на инж. Иван Иванов

Виктор Михайлов: Няколко са особено изявените столични кметове. Това са Димитър Петков, ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов. Показателно е, че никой от тях не е роден в София. Въпреки това, в твърде различни периоди и условия, те отдават всичките си съзнателни усилия за доброто на града. Сред тях обаче блести личността на Иван Иванов. Макар по политически причини десетилетия наред името му да не се споменава често, днес инж. Иванов отново получава заслужено признание. Много може да се разкаже за него. За щастие, вече има книга за него, а скоро бе заснет и сполучлив биографичен филм. По негово време е приет планът Мусман, който цели да се справи с хаотичното разрастване на града, създадена е Столична голяма община с присъединяването на редица села. Видим напредък се постига в благоустрояването на града, строят се множество училища, болници, обществени къпални. Окрупнява се архитектурата – завършен е Ректоратът на Софийския университет „св. Климент Охридски”, построени са Българската народна банка, Съдебната палата, Вътрешното министерство, новата сграда на Военното министерство, започнат е строежът на Народната библиотека и много други. Тези години са благоприятни и за развитието на зелената система на София.

Фокус: Какво може да се каже за развитието на София в годините след 1944 година - какво се променя по отношение на населеност, по отношение на инфраструктура, като архитектурата – например бившият Партиен дом, МС, ЦУМ, Президентството, Народната банка, несъществуващия вече Мавзолей са много различни от сградата на Двореца, от сградата на Баня Баши?

Виктор Михайлов: Наистина, 1944 г. често се смята за вододел не само в политическата история на страната, но и в градоустройствен и архитектурен план за столицата. Нека припомня, че голям част от сградния фонд е унищожен при англо-американските бомбардировки. В това число и съществен процент от най-представителната част на столицата - улица „Търговска”, част от булевардите „Дондуков” и „Мария Луиза”, площад „Александър I” и др. Градът е изправен пред сериозна жилищна криза, която изисква бързи мерки. Друг е въпросът каква част от архитектурата е можело да бъде спасена и възстановена. Трябва да имаме предвид, че практиката в голяма част от разрушена Европа рядко е включвала възстановяване на разрушените масиви. Тази тенденция е сравнително нова, чудесен пример за това е немският град Дрезден, който предприе мащабна кампания за възстановяване на историческия си център.

Новият комплекс на Ларгото трябва да бъде визитната картичка на новата власт, да демонстрира монолитност. Конкурсът е обявен през 1951 г., като изискването е архитектурата да бъде „национална по форма и социалистическа по съдържание". Днес обаче сякаш битува мнението, че реализираната архитектура е по-скоро чужда на южното и топло излъчване на София, че с построяването на тези сгради – бившият Партиен дом, ЦУМ, Президентството е нанесена сериозна вреда на историческия център на града.

Мавзолеят е малко по-особен случай. Той е построен като идеологически и пространствен контрапункт на царския дворец. Реално чрез неговото позициониране се постига своеобразно „загърбване” и обезличаване на някогашния градоустройствен акцент, като оста на всички официални събития и чествания се измества с лице към новата култова сграда и с гръб към двореца. Ако се отърсим от идеологическите предубеждения, трябва да отбележим, че тази сграда беше уникална, една от малкото подобни в световен мащаб, но културата ни на самоунищожение погълна и нея. Десет години след нейното разрушаване мястото продължава да бъде запуснато и неподдържано, а това е сърцето на София.

Фокус: С какво се характеризира развитието на София в архитектурен, в инфраструктурен план след 1989 година? Има ли вид София вече на модерна европейска столица?

Виктор Михайлов: В следосвобожденската си история София винаги е преследвала един идеал – да бъде равна на другите европейски столици. И никога не го е постигала съвсем. Ако трябва да говорим с поглед към днешния ден, ще ми се да напомня, че София обяви желанието си да кандидатства за културна столица на Европа. В същото време ставаме свидетели как методично и необратимо градът губи архитектурното си и историческо богатство под натиска на инвестиционни интереси. Емблематични сгради се рушат съзнателно пред очите на власт и граждани. Похвално е желанието да се изградят нови зала и стадион за близо двеста милиона лева, но в същото време вече години наред буксува проектът за музей на София, не могат да се намерят нужните няколко милиона за неговото довършване.

Съвременният модерен град не се характеризира единствено с нови молове и лъскави офис сгради, а най-вече със средата, която създава за своите жители - инфраструктура, здравословни условия на живот, възможности за активна почивка, за съчетаването на работа и отдих, отношение към културното и историческото наследство. За съжаление, към момента нашата столица е твърде далеч от тези изисквания.

Росица ГЕОРГИЕВА


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...