18.04.2011 г.

Скритата София



18-ти април е обявен от ЮНЕСКО за международен ден на паметниците на културата още през 1982г. През 2011г. честването ще мине под наслова за културното наследство на водата. Съвсем наскоро в блога видяхме наблюденията на нашия приятел Крикор Асланян за това как се използват водните богатства на София към днешна дата и тяхното всъщност плачевно състояние. Любопитно е какви изказвания ще чуем днес от управниците на София по този толкова належащ за града въпрос.

За да отбележим празника, обаче, сме се спрели на една част от старото сърце на столицата, която често остава незабелязана и непозната. Решихме да ви покажем поредица от сгради, разположени във вътрешни дворове по централните софийски улици и булеварди. Въпреки, че част от тях нямат статут на културни паметници, по мое лично мнение е редно днес да ги споменем, защото всички те трябваше отдавна да се ползват със законова закрила в едно защитено историческо ядро на София. Едни са по-хубави, други са по-семпли, но всички те носят в себе си интересни истории, нечий спомени и полъха на отминали времена.

И понеже днес е 18-ти, сме се спрели на 18 такива сгради. За нас беше истинско удоволствие да си направим тази разходка:

1. ул. Тулово № 3


Като за начало сме избрали една елегантна и наистина красива къща, намираща се на ул. Тулово № 3. Лично за мен беше истинско откритие и приятно усещане да видя този дом, който някога с гледка към Перловска река и Орлов мост, днес се е сгушил свенливо измежду кооперациите и има съдбата да бъде част от затвореното пространство зад тях. Къщата е паметник на културата от местно значение и е известна като дома на инж. Милков. Детайлна информация може да бъде прочетена тук.

2. ул. Георги Бенковски № 19


Днес в тази сграда се помещават аптечен склад и дентално депо. Не съм сигурен дори колко е стара. Тя не блести с красота и не е културен паметник, но пък се намира в непосредствена близост до забележителни къщи, сред които тези на Алкалай, Яшаров, доходното здание на Хугасян и къщата на Стефан Наумов. Просто се намира в район със защитен статут (или поне би трябвало да е такъв). Освен засенчена от околните красиви къщи и скрита от всевъзможни постройки, тази сграда съвсем скоро ще се намира и в сянката на строящото се зад гърба й чудовище, което ще се нареди до красивия дом на Алкалай на ул.Будапеща. Нов прочит на приказката за красавицата и звяра.

3. ул. Юрий Венелин № 10Б


Една според мен доста интересна сграда; архитектурата на първия етаж отново напомня за хубаво старо софийско здание. Дори когато говорейки за тази къща сме готови да кажем, че тя е долепена до кооперацията откъм ул. Ю.Венелин, нека се замислим не е ли най-правилно да се каже, че кооперацията е долепена за нея. Жалко е, че заградени от всички страни, такива къщи във вътрешните дворове понякога днес изглеждат дори излишни и не на място в тези малки пространства.

4. бул. Васил Левски № 92


Поредното бижу, на което попаднахме. Намира се във вътрешен двор по бул. Васил Левски. Сградата е наистина хубава и добре поддържана. Доколкото имаме информация, стопанисвана е от католици. Случайност или не, собствеността на тази сграда изглежда е била променена едновременно с тази на институт „Про Ориенте” на ул. Оборище 5. Докато се опитвахме да намерим информация за нея установихме, че на бул. Васил Левски 92 се намира и посолството на „Суверенния военен орден на Малта” в София (по своята същност католическа организация, покровителствана от Ватикана). Дали са свързани, обаче, не можем да твърдим. Важното е, че къщата е в добри ръце.

5. ул. Оборище № 9Б


До тази къща се стига през тесен проход, след който се отваря хубав двор с наредени плочки, които сякаш оформят калдаръмена пътечка в стар възрожденски дом. Дворът с полюшващите се дървета е декориран с фенери и други реквизити, създаващи усещане за миналото. Днес в сградата се помещават аптека и ресторант. За къщата нямаме информация. Архитектурата й е семпла, но пък до нея се подава друга постройка с характерната за много стари къщи дървена обшивка на покрива. Не се съмняваме, че и този дом пази интересна история от живота на някогашна София.

6. бул. Патриарх Евтимий № 27


Тази къща се намира в приятно голям (разбирайте приятно малък) двор по бул.Патриарх Евтимий и днес в нея се разполага хостел. Градината й комбинира цъвтящи и иглолистни дървета. До нея под № 29 се намира друга къща, скрита зад безличните кооперации по този булевард. Дали това са били едни от онези софийски къщи, намиращи се в дъното на дълбоки дворове, които днес са застроени и новите градежи са изтикали тези стари домове в задния двор?

7. ул. Хан Аспарух № 30


Приятно синеещата от двора къща е културен паметник от национално значение. Това са били домът и работното ателие на проф. Ж. Спиридонов. По справка от Уикипедиа, Жеко Спиридонов Хадживичев (1867 – 1945г.) е български скулптор, член-кореспондент на БАН, считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България. През 1898г. започва да преподава рисуване в Първа софийска гимназия и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес Национална художествена академия), а от 1904г. е на постоянна работа там. Ректор е на Академията от 1909 до 1911, от 1924 до 1926 и от 1929 до 1930г. Сред учениците му са скулпторите Иван Лазаров, Иван Фунев, Пандо Киселинчев, Анастас Дудулов, Йордан Кръчмаров, Ангел Спасов, Стефан Пейчев, художниците Владимир Димитров - Майстора и Иван Ненов.

8. ул. Цар Самуил № 29Б (?)


Тази къща се намира в двора на кооперация, апартамент от която е обявен за културен паметник, тъй като в него се е помещавала радиостанция „Алюр”. Въпреки, че къщата не притежава изключителна архитектура, отделни детайли в нея я правят наистина приятна – зелената ограда, орнаментираният парапет по стълбището, геометричните фигури по фасадата.

9. ул. 6-ти септември № 50 (?)


Жилищна сграда в края на сравнително дълбок двор, ползван днес за паркинг. Намира се по ул. „6-ти септември” точно срещу английската резиденция на бул.Васил Левски. По нея също могат да се забележат характерни елементи от старата архитектура.

10. бул. Витоша № 39


Вече сте виждали тази сграда в страницата "Стара София" във Фейсбук. Тогава тя неслучайно беше наречена „красавица”, защото дори високите кооперации пред нея не могат да скрият забележителния й вид от зоркото око на търсещите красотата на София. Все пак гледайки я се питам каква архитектурна мисъл е текла, когато на метри пред нея са построили кооперативните домове. Къде са останали у архитектите ония съображения за лично пространство, комфорт в разстоянието, за вдигаща-цената-на-имота гледка от прозорците и балконите на новите апартаменти? А това дори не е най-фрапиращият случай на такова застрояване (него ще го опишем малко по-надолу).

11. бул. Патриарх Евтимий № 10А


Сравнително скоро откриха това заведение от веригата и бях приятно изненадан да видя, че то се разполага в стара софийска къща, скрита от погледите на минувачите по големия булевард. Точно такива заведения са шанс за всички да усетят какво са представлявали тези домове – широки обеми, високи тавани, вити стълбища, издадени еркерни части, ковано желязо, лабиринт от коридори и сякаш безброй много стаи. И не на последно място таванските помещения, където вероятно не едно и две деца са се плашили от духове, криели са детинщината си или са мечтали по детски, гледайки звездите през малките прозорчета на тавана.

12. ул. Г. С. Раковски № 114


От много години знам тази сграда и никога не съм влизал в нея. А тя винаги е изглеждала безкрайно любопитна, надничайки от двора с арковидните си прозорци. До неотдавна беше червена на цвят, с жълти елементи по фасадата, но сега тече основен ремонт и в момента цялата къща е чисто бяла. Едно време в нея се е помещавал клуб-галерия КЕВА (Клуб за естетическо възпитание на артиста) и това не е случайно, предвид местоположението й в двора на НАТФИЗ. След това в нея е била бирария Бавария, после е част от бирена градина Ердингер, все собственост на Битбургер. И докато в последните години там се сервира немска бира по нетипични за нас начини, една справка за повече информация от миналото на сградата ни отведе до 1920-те години. През февруари 1923 г. е закупена двуетажна сграда на ул.„Раковски" 94 (сега 114) за целите на Стопанския факултет на Софийския Държавен Университет и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" 20. Факултетът се обособява като самостоятелно учебно заведение през 1951г. с наименование Висш икономически институт „Карл Маркс" (днешното УНСС). По-късно сградите са освободени поради нуждата на института от собствена сграда. А къщата, която и днес се намира в този двор на Раковски, за радост някак е оцеляла насред всичките тези строежи и реконструкции.

13. ул. 6-ти септември № 14


В двор на ъгъла на улиците „6-ти септември” и „Стефан Караджа” се намира тази скромна къща, семпло декорирана по фасадата и гледаща централно към кооперацията пред нея. Именно този дом ме накара да си припомня един цитат от книгата на инж. Дико Диков "Градоустройство, бит, растителност и градини в София (Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век)", публикуван първоначално в „Затрупана София” на Кирил Христов. Без да конкретизирам контекста, въпросният абзац звучи по следния начин: „Прозорците на хлътналата в земята къщица бяха само на две - три педи над улицата, на която изскачаше единият ъгъл на моята стая. Когато бивах дома и отварях прозореца си, случваше се някой минувач да седне на него да си почине.” Все едно е писано за тази къща. Както съм споменавал и друг път, в книгата на Дико Диков са събрани толкова много малки детайли от историята на София, че без съмнение ще се връщаме многократно към нея, за да си ги припомним и сравним с днешната реалност.

14. ул. “Иван Шишман” No. 39


Искам да отбележа, че това е една чудесно декорирана и красива в архитектурно отношение къща. Колони, еркер, вълниста декорация по покрива, вити ръбове и арки, всичко това подплатено с ковано желязо и интересни декоративни елементи. В нея днес се помещава пицария Мамма Миа, като къщата дели двор с другата до нея под No. 37, която също се очертава да има интересно минало. Не можах да открия информация за този някогашен дом, но съм любопитен на науча повече за него, а и разположението на къщата на гърба на „Свети Седмочисленици” предполага да е била обект на интересни истории и случки.

15. ул. Г. С. Раковски No. 86


Вече сме говорили веднъж за тази сграда. Интересната й визия от първата половина на XX век е придавала на стръмната отсечка по Раковски уникален вид. Преди време от сайта на ГИС София разбрахме за нейното съществуване и когато отидох да я снимам, бях изумен в какво тясно пространство е заклещена днес. Църквата на д-р Лонг е именно сградата, за която по-горе споменах, че е най-яркият пример за строене на сграда в сграда. Отстоянието на кооперацията пред нея до фасадата й е буквално 2-3 крачки. В такива тесни дворове рядко грее слънце и само старите снимки могат да припомнят в какво широко пространство се е разполагала тази сграда.

16. ул. Веслец No. 26


На ъгъла на „Веслец” и „Цар Симеон” от две места се вижда част от тази хубава сграда. Тя има тясна издължена форма и е разположена някак диагонално на другите сгради около нея. Затворена е с плътна метална ограда и не може да се види в целия й блясък, но загатва за наистина хубава архитектура. В нея днес се помещават християнски център и фирми.

17. ул. Лайош Кошут № 34


Това е вътрешната къща на клуб-ресторант „При Дядото”. И въпреки, че днес сградата е значително видима откъм улицата, някога това не е било така. Тя е била ниската постройка, скрита „в дъното на големия, потънал в зеленина двор”. Повече за нея може да се прочете тук

18. бул. Македония No. 2А


За десерт сме ви оставили една невероятна сграда, запазена в сърцето на София, която и ние наскоро видяхме за първи път. Тя не е нито буржоазно имение, нито резиденция или виенски архитектурен шедьовър. Тя представлява чисто и просто български възрожденски хан! Сградата е паметник на културата и е с автентична визия на възрожденска постройка. В нея днес се помещава „Хостел Мостел”, а някога тук е бил и създаденият през 1946г. Клуб на културните дейци. Истинско щастие е да видим такава сграда на самия център на София! Повече снимки от нея може да видите тук

Ето така старите сгради на София днес са като разпилени мъниста от скъсана огърлица. Онези от тях, паднали скрити и имащи нужда да бъдат намерени, биха ни помогнали да възстановим отново тази огърлица и да закичим с нея столицата, за да й припомним славните времена в които тя, София, е била невероятна красавица.

На всеки, който чувства днешния ден като празник, казвам Честит Празник!

Любомир Иванов

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...