13.04.2011 г.

Първата тролейбусна линия в България




След присъединяването на няколкото околни селища Столицата ни нарастна, но нарастнаха и грижите на общинската управа. Много нещо имаше и има да се прави, за да могат присъединените селища да се приравнят в благоустройствено и културно отношение към стария град.

Едно от присъединените селища е Горна-баня. Хубавото му местоположение върху южния склон на един от Люлинските хълмове, прочутите му минерални бани и предприемчивото му население и, най-после, мощната подкрепа на Голяма София са предостатъчни условия, за да се превърне това селище в един от най-хубавите кътове на родината ни.

Но както във всички летовни селища и животът на Горна-баня е подложен на резки колебания: докато през лятото там се струпват хиляди летовници, които търсят лек и здраве от топлите минерални води, през зимата селото замира. Построените за посрещането и настаняването на много хиляди гости хотели, вили пустеят, благодатната вода се използува частично само за наливане на бутилките, а населението по неволя трябва търпеливо да чака следващото лято.

Една от главните спънки, които откъсваха Горна-баня от „света" през зимата, бе липсата на удобна и евтина връзка със средищния град. Много пъти са се застъпвали горнобанчани за приравняване поне към Княжево и Надежда чрез прокарването на трамвай или автобус, но едва през 1940 година Дирекцията на трамваите и осветлението при Столичната голяма община пристъпва към строежа на първата в България тролейбусна мрежа от спирката „Горна-баня" на трамвайната линия София-Княжево до селото.

На 8 февруарий т. г. със скромно тържество стана и официалното пускане на тролейбусите. Цялата общинска управа на Столицата, начело с кмета г. инж. Иванов, много други официални лица и граждани пристигнаха първи с двете коли на площада сред Горна-баня.

През време на това първо пътуване, сред веселите разговори на първите пътници, се разнася внушителен и самоуверен кондукторски глас. Сам Директорът на трамваите и осветлението, г. инж. Пешев, с кондукторска чанта през рамо, събира първия приход от таксата за возенето...

Голяма е радостта на горнобанчани. Това не е вече лъжа! С очите си виждат най-крупната придобивка от присъединението си към Голяма София. Едва сега тяхното село наистина се „присъединява" към Столицата на България чрез тая постоянна, евтина и удобна превозна линия. Цялото горнобанско население, събрало се в празднично облекло и настроение на средселския площад, както и големият красноречив надпис на арката: „Да пребъде Столичната голяма община!"— са най-непосредственият и внушителен израз на голямата радост и благодарност на Горна-баня. Множеството посреща с шумна радост и нестихващо „ура" първия „трамвай без релси", както сам народът го нарича.

След обичайния водосвет г. инж. Иванов застава с ножица в ръка пред трицветната лента и с пожелание, новата тролейбусна линия да помогне всестранното преуспяване на Горна-баня, прерязва тая символична преграда, като обявява тържествено тролейбусната линия за пусната в движение. Говорят след това местните представители. С възторжени речи те изказват „официално" голямата радост, благодарност и признателност на населението.


Пред откриване на първата тролейна линия в България,
Столичният кмет г. инж. Иванов с ножица в ръка е готов да пререже трицветната лента

А ето как отразява народната радост и малкият поет, още ученик от местната прогимназия. Стихотворението му, написано послучай това велико събитие за селото му, бе четено на тържеството. След като описва с детска наивност хубостите на Горна баня, той заявява много вярно...

— Ала тук едно недостиг беше...
То бе тролейбусът нужден напоследък,
от който зависеше нейният напредък.
Но най-после и той дойде!
Слънце пресветло с него ни огре!

Но самото мъстно население дава много по-непосредствен и искрен израз на благодарността си: млади девойки, по стар народен обичай, даряват с домотъкани кърпи и ризи управниците на Голяма София. А въодушевените горнобански младежи грабват кмета г. инж. Иванов и го понасят на ръце сред общото и нестихващо „ура" на народа.

Млада девойка по стар народен обичай дарява
с домотъкани кърпи и ризи кмета г. инж. Иванов

През време на скромната закуска, вместо обичайния голям банкет, г. кметът, трогнат от хубавия прием, съобщава още една радостна новина за Горна-баня: наскоро ще се прокара и водопровод в селото.

А събраните от първия —„почетния" рейс на тролейбуса 1800 лева, заедно със спестените от несъстоялия се голям банкет пари, или всичко около 6.000 лв., отиват за подпомагане семействата на повиканите на временно обучение бедни горнобанчани.

Сам Директорът на трамваите и осветлението г. инж. Пешев,
с кондукторска чанта през рамо, събира първия приход от таксата за возенето

За да се увери населението веднага в удобствата, сигурността и другите предимства на возенето с тролейбусните коли, разрешава му се през целия ден да се вози на тях безплатно.

Зарадваните горнобанчани разглеждат и разпитват за всичко. Ватманите и кондукторите им обясняват с готовност: моторите имат по 85 киловата мощност, което се равнявало на 115 конски сили, и работят с три спирачки: ръчна, крачна и електрическа. С обикновен товар колите развиват 45 километри в час. Сигурно нещо е това! Макар и да не могат да се откъсват от двете електропроводни въжета, от които черпят чудната сила да се движат, колите могат свободно и ловко да маневрирате по на четири метра вляво и толкова вдясно по шосето, според нуждата, така че пътят им в никой случай не остава по-тесен от осем метра. И няма опасност от катастрофа, или пожар. При това, в сравнение с автобусите, тролейбусните коли, освен че не хабят толкова много гумите си, винаги са готови за лесно и бързо пускане в движение. Няма наливане и изливане водата от радиаторите за охладяване, няма страх да не замръзне водата през зимата. Само натисни ръчката и готово! Карай ватмане!

Освещаване на първата тролейбусна линия.
Тържеството сред Горна-баня
Още в първите дни на използуването двете мощни коли се оказват съвсем недостатъчни за извънредно претоварения „трафик" по тая линия. Веднага се забелязало чувствително увеличение и на притока от приходящи и къпящи се в местните минерални бани. Затова Дирекцията на трамваите и осветлението е влезла навреме в преговори за доставката на още три тролейбусни коли.

И всеки път, когато изящните коли се изкачват безшумно по стръмния горнобански път или слизат стремително и сигурно надолу, както очарованите от прекрасните гледки на околността пътници, така и хилядите местни жители и летовници в това рядко лечебно и климатично място, спасени и облекчени най-после от страшния шум и прах, ще си спомнят, може би, кому най-вече дължат това и ще шептят с гореща благодарност:

—Да пребъде Столичната голяма община!

Д. АЛЕКСАНДРОВ

Сп. Сердика, 1941 г. - книга втора и трета

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...