Материалът е публикуван през 1937 г. във Възпоменателния исторически сборник на Софийското браншово търговско бакалско сдружение "Св. три светители", любезно предоставен от Столична библиотека.
Вроденият стремеж у българина — да има собствен дом, се е силно проявил и у софийските търговци бакали за сдобиване дружеството им със свой дом, където да се събират членовете му на събрания и да се помещава канцеларията му, а не както е било в миналото — да превръщат жилищата на председателя на дружеството в канцелария и в салон за събрания и пр.
Вроденият стремеж у българина — да има собствен дом, се е силно проявил и у софийските търговци бакали за сдобиване дружеството им със свой дом, където да се събират членовете му на събрания и да се помещава канцеларията му, а не както е било в миналото — да превръщат жилищата на председателя на дружеството в канцелария и в салон за събрания и пр.
Този стремеж е можал да се осъществи едва през 1897 година. През 1896 г. е било намерено, като подходящо място за дружествено здание, общинското място на бул. Дондуков № 9, близо до площад „Св. Неделя". Това място е принадлежало на Софийската община. Още същата година, председателят на дружеството, Илия Хр. Соколов, и касиера на същото Георги Димитров, които са били и общински съветници, направили запитвание в общинското управление и последното се съгласило да продаде това място на дружеството. Продажбата е извършена срещу нотариален акт под № 386 от 5 юний 1897 година за 12,330'05 лв. Мястото се състои от 176.15 кв. м. Постройката на сградата е била почната веднага.
Средствата са били набавяни от собствените такива, като са били събрани сумите по полици, раздадени на членове, съгласно с решението на общото събрание от 2 януарий 1897 г. На това събрание е било решено още, несъбираемите вземания от длъжниците по полици да бъдат опростени, както и да се сключи заем в размер на 20.000 лв. при Българската народна банка. Този заем е бил даден на 3 юлий 1897 година, под поръчителството на дружествените членове: Георги Димитров, Т. П. Имаретски, Илия Хр. Соколов, Пане Стоянов, Михал Жабов, Душко Рашков, Н. Колищърков, Бр. Д. Палигорови и Георги Д. Анастасов. Сключен е бил заем и при банкерската къща Евлоги Георгиев от 4,000 лв. със срок 6 месеца, под поръчителството на същите членове. Неосребрените, пък, полици са били сконтирани при Българската народна банка от и за сметка на Георги Димитров, който през 1897 г. е бил избран за председател на дружеството.
След изграждане на зданието, последното е било ипотекирано при Българската народна банка за 18,000 лв., а остатъка от дължимата сума към същата банка в размер 2.000 лв., както и заема при банкерската къща Евлоги Георгиев, са били продължени и отпосле изплатени от доходите на зданието. Дружественото здание е било застроено върху площ от 96.60 кв. м. и се е състояло в партера от магазин и вход, галерия над магазина, дето се помещава канцеларията на дружеството, и един етаж над нея, както това се вижда от следните чертежи на строителния план.
Общо мястото и постройката са стрували 31.886 лева златни: мястото 12.330.05 лв. сградата 14,531 лв„ и разните инсталации 5,025 лв.
Общата радост и задоволството от добитите приходи от собственото здание са подбудили желанието за увеличение на сградата. Но, Балканската и Световната войни са попречили за осъществяване на това желание веднага. За това, пък, скоро след голямата война, в заседанието на настоятелството от 27 юний 1924 год. протокол № 102/11 в 4-та протоколна книга, председателят на дружеството, Милан Андреев, е направил предложение, дружественото здание да се увеличи с 1 или 2 етажа, като се направи голям салон и станат изменения в сегашното разпределение, за да може сградата да се използува по-добре. По това предложение е била избрана комисия в състав от председателя М. Андреев и членовете Христо Рашков и Георги Димитров, която да се погрижи за изработване на проекта за постройката и събиране сведения за стойността, като се докладва за направеното в следующото заседание. Докладът е бил написан и направен от касиера на дружеството, Никола С. Беловеждов, в извънредното общо събрание състояло се на 9 март същата година, протокол № 107/16.
Тогава е било решено да се намерят средствата чрез заимнобразен заем между членовете на дружеството, съгласно чл. 26 буква „е” от устава, със срок 2 години и годишна лихва не по-голяма от 12%; този заем да бъде внесен на три срока, но най-късно до 1 юлий с. г., като всеки член бъде 7 дена предизвестен. За събиране на този заем, било е натоварено настоятелството да избере комисия, да назначи лице, което да ръководи постройката, като му определи възнаграждението, и пр.
Решението, обаче, за сключване на заимнообразен заем не е било приведено в изпълнение, макар още в същото събрание да е било пусната подписка и да са били записани значително суми. И едва в заседанието на настоятелството от 20 май 1925 г. протокол № 148/30, е бил разгледан наново въпроса, като се е решило да се апелира към всеки член на дружеството, да го подпомогне, най-малко с по 500 лв., а по заможните и повече, за да се извърши постройката. И, в резултат на това решение, са били събрани 162,616 лв. помощ от членовете на дружеството.
Общо постройката е струвала 1.747.000 лв. а заедно с възнаграждението на архитектите 60.000 лв., паркетна настилка 82.344 лв., електрическите инсталации 45.914 лв., гардероби 16.500 лв. и столове 89.500 или всичко 2.048.250 лв.
Сключени са били лихвени заеми при разни банки в София и вземени зимнообразни и без лихва: от Кооперативното бакалско тютюнопродавско сдружение 307.500 лева, от бившия председател на дружеството Христо Гегов 218.425 лв. и от други членове малки суми за по няколко дена.
Всички направени дългове за построяване на сградата са били изплатени окончателно до 4 ноемврий 1934 г. От тогава насам сдружението получава чисти приходи от наеми на дружественото здание, като през миналата 1936 г. общия приход от наеми е достигнал на 191.845 лв.
Постройката е била завършена до 12 февруарий 1926 г. и водосвета, по случай патронния праздник, е бил извършен в големия салон на дружественото здание.