Kрикор Асланян
Фердинанд Сакс Кобургготски сяда на престола на Княжество България на 7 юли 1887 год., а след обявяването на Независимостта на Царство България на 22 Септември 1908 год. е Цар на България до абдикирането си през 1918 год. Старият турски конак не удовлетворявал амбициите и тщеславието на Фердинанд. Българският монарх мечтаел да си издигне нов дворец, по европейските образец, достоен за Негово Величество.
Отивайки към Пепиниерата, дясната страна на бул. Цар Освободител почти не била застроена. Преди Освобождението тук са били ливади, които се наводнявали от Кривата река, която по бъдещата улица Солунска идвала да наводни и превърне в блата поляните, където сега се намира Народният театър и оттам тръгвала към Перловската река. Зимно време тези блата замръзвали и се превръщали в пързалки, на които дипломати и поевропейчени софиянци се пързаляли на някакви „ножове”, пред смаяните шопи. Нане и Вуте гледали, цъкали с език и си кривили капите.
Фердинад харесал свободното място между Университета и Орлов мост, срещу къщата на Сърмаджиеви. На това място придворният градинар Карл Бетц създава първите овощни и зеленчукови градини и павильони за цветя. Точно тук Царят поискал да издигне новите си палати. По проект на арх. Г. Фингов, мястото било заградено с красива ограда от ляти чугунени решетки, положени между красиви каменни колони стил „сецесион”.
Проекта на новия дворец изработва талантливият архитект Н. Лазаров. Избухването на Първата световна война и последвалите събития стават пречка за реализирането на проекта. Дълги години мястото остава неизползвано. Едва през 1934 г. на това място започва изграждането на Царската детска градина, по проект на известните български архитекти Горанов и Нейков. Царската детска градина е открита през 1936 г. С тази разкошна градина сме връстници. Спомените ми датират от 1939-42 години. В нея имаше истински самолет, танк, парен локомотив. Когато сядахме в самолета, се чувствахме истински военни пилоти. Локомотивът събуждаше у нас желанието да пътуваме по света и да откриваме нови светове. Караше ни да мечтаем. Децата се возеха на множество въртележки и люлки, имаше катерушки и лабиринт, басейн и летен театър.
На въртележката през 1940 г.
Имаше много различни кътове за игра с пясък, а на сцената на театъра се представяха развлекателни детски програми и концерти. Имаше и малък медицински пункт. Много обичах да ме водят в тази градина. Но не помня да са ми казвали, че ще ходим в Царската детска градина. Казваха просто „детската градина”. Неотдавна научих, че била царска. Любимото място за игра на малчуганите бяха самолета с двойни криле, танка и локомотива. Щом влезехме, аз тичах веднага на самолета или локомотива и можех с часове да „летя” над непознати екзотични страни или да поведа тежкия локомотив по моя малък свят, без умора и насищане. Към танка не изпитвах особено влечение, макар че много деца чакаха търпеливо да се доберат до огромния му стоманен търбух.
Имаше и павилион за закуски, където можеше да си купите, бонбони, вафли и шоколади. Понякога имаше и сладолед във фунийка. Тогава за мене беше двоен празник. В градината имаше много цветни алеи, декоративни храсти и дървета, донесени от Пирин, Рила и Родопите, както и от Мала Азия и Кавказ.
За съжаление този мирен детски рай беше унищожен и на негово място беше издигнат паметникът на Съветската армия, около който има нескончаеми спорове в последно време.
Интересно е името на арх. Любен Нейков, проектирал Царската детската градина през 1934 г., а след това проектирал нейното унищожаване и издигането на Паметника на Съветската армия. Не познавам този архитект. Явно е бил талантлив и способен, щом са му възлагали такива мащабни проекти.
Оградата проектирана от арх. Г. Фингов се появява по-късно при построяването на Резиденция „Лозенец”, където можете да й се любувате и до днес.
Още нещо за това пространство вижте тук
Още нещо за това пространство вижте тук