1.09.2011 г.

Дружественият дом на БИАД



Публикуваните материали са от дружественото списание на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Домът на нашето Дружество има своята ис­тория. Тя е свързана тясно със самата история на организацията и с нейното културно влияние и разрастване. Още с образуването на дружеството, още при подготвителните заседания през 1892 г., първите въпроси, които са се нашепвали у всички наши колеги основателни членове, са били: „Къде ще се събираме" — „Трябва да се намери място за нашите заседания". Зад тия въпроси сигурно е живяла мисълта за собствена сграда. Както в частния живот на българина, семейното огнище и бащиния дом са най-скъпите и желани при­добивки, където се зараждат и крепнат всички граждански добродетели, така и в обществения живот съсловията, академически, професионални и политическите сдружения, имат винаги една за­дача да постигат, а имено да се приберат в собствен дом... 

Повдиган е бил в разни събрания след образуването на нашето Дружество въпроса да се сдобиеме със собствен дом, правили са се и най-разновидни предложения да се иска от общината място, върху което да се построи дома, но и мяс­тото да бъде централно и постройката монументална-издържана. Повдиган е въпроса, как да стане начина на евентуалната покупка на здание и с тоя живот на безплодни усилия нашето дружество е живяло от ден за ден, без собствено поме­щение, плащало е наем, който да бъде ли с 5 лв. по-скъп или по-ефтен е било често пъти въпрос на цели настоятелствени заседания, и така се е карало до 1907 год. През тоя период от време се менят настоятелства и управления на дружеството и ето при едно настоятелство в състав: Председател Инженер Ст. Сарафов. Подпредседател Арх. П. Момчилов, Касиер Инженер И. Гавраилов, Секретар Инж. В. Коевски и Библиотекар Арх. Н. Костов става едно паметно заседания за историята на нашия дружествен имот на 12 Април 1907 г., в което заседание, както се казва в протокола: „Присъстствуваха още и дружествените членове инжененерите: Г. Генев и Хр. Станишев, които са помагали на председателя по купуването зданието за помещение на Дружеството". 

Дневния ред на това заседание е бил „Ра­зискване въпроса по купуване здание; за помеще­ние на Дружеството". Понеже протокола на засе­данието е една жива "история по снабдяването на­шето дружество със собствен дом, ние ще цити­раме неговото съдържание: 

„Председателя направи едно изложение по първия въпрос от дневния ред. Една от главните грижи на всички настоятелства досега е била купувание здание за помещение на дружеството — една от главните негови необходимости. Пречки от различно есте­ство не са позволили на нашите предшедственици да купят помещение. В началото на тази година Председателя е почнал сериозно да проучава въпроса. От начало се е възприела мисълта да се купи едно праздно място, на което да се построи дружественото помещение. Такива места са били посочени две: едно на площад „Св. Крал", друго на ул. Алабинска. По разни причини, обаче, било изоставено купуването на тези мъста. Тогава се представил случай да се купи едно готово здание на ъгъла на улиците „Ангел Кънчев" и „Денкоглу" на доста изгодна цена. 

Председателя на годишното дружествено събрание, в III-о заседание станало на 11 февруарий т. г. направил горното достояние на членовете. Няколко дена след това, по­менатото здание се продало с 10 хиляди лв. повече, отколкото Председателя бил устроил да го купи по-рано. От горното Пред­седателя се убедил, че не може да се купи здание по горния начин с разглеждането въпроса в дружеството преди да е купено зданието, понеже щом стане достояние на много хора една добра сделка, то, докато дру­жеството я оформява, други прибързват и се възползуват от нея. Ето защо председа­теля помолил колегите членове на дружеството, инженерите Г. Генев и Хр. Станишев да му помогнат по купуването на здание, което те приели с особено удоволствие. Тримата ведно на свой риск решили при представяне на сгоден случай — продажба на някое зда­ние—да го купят със свои пари и след това да се яват в дружеството за оформяване. Такъв случай се представил тези дни. Про­давало се мястото с едноетажна постройка на Сташевски на ул. Раковски, до зданието на столичния жител Златин, зад гърба на пивница „Балкански сокол" на големина около 700 кв. м. Председателя ведно с ко­легите Г. Генов и Хр. Станишев намерили мястото за много подходяще за дружествено помещение; разположено в центъра на града на една важна улица, на която се намират Славянска Беседа, Юнион Клуб, Военния Клуб и твърде близо до Театъра. 

Влизайки в преговори с продавача, те сполучили да купят мястото със зданието за 38 хиляди лева, една износна цена. След горното, Председателя свикал настоящето заседание за разглеждание на въпроса. След горното изложение цялото настоятелство поблагодари на г. Председателя и колегите ин­женери Станишев и Генев за направеното от тях и възприе, че направената сделка е износна за дружеството и че намереното място е повече от подходяще за дружествено по­мещение и реши: тъй нареден въпроса да се внесе в едно дружествено събрание, което по възможност да се свика по-скоро. Съгласно устава на дружеството това заседание се ус­танови да се събере на 26 т. м. четвъртък". 

Старата дружествена сграда на ул. Раковски

Извънредното събрание на дружеството става не на 26 април, а на 28 с. м. и на него присъствуват 25 души дружествени членове. И в това заседание председателя е направил обстоен доклад пред членовете, като се е спрял особено на износността на покупката. След обстойния до­клад на председателя изказали са се некои от присъствующите дружествени членове, като архитект Начев, архитект Г. Ненов, инженер Ка­феджийски и пр. Всички единодушно са одобрили купуването на сградата, като се гласуват в това заседание още и следните предложения: 

1. Дружеството упълномощава настоятелството на Българското Инженерно-Архитектно Д-во да из­вади на името на Дружеството крепостен акт за имота купен от Дружеството, находящ се на ул. Раковска под № 81, както и да подпише всички книжа и документи по изваждането на тоя крепо­стен акт. 

2. Дружеството дава всички свои икономисани от миналите години парични суми на разположе­ние на настоятелството за употребяване за покуп­ката на зданието на г. Сташевски. 

3. За покриване недостига на купуването и бъдещето преустройство на зданието дружеството решава: 

1. Да ипотекира имота, 

2. Да открие подписка за безлихвен заем и подаръци между членовете на Дружеството живущи в София. 

3. Да апелира към членовете на Дружеството живущи в провинцията да подкрепят тоя толкова важен дружествен акт с парични подаръци даже и в най-малкия размер. 

4, След свършването покупката на зданието да се започне веднага преустройството на зданието. 

Разбира се, че с тия две събрания, които са напълно подкрепили добрата инициатива на колегите инж. Ст. Сарафов, инж. Хр. Станишев и инж. Г. Генев по купуване на здание за Дружеството, мъчнотиите не са били преодолени. Те са се явили тъкмо след като настоятелството е при­стъпило към изпълнението на горецитираните ре­шения — тогава, когава е трябвало да се събират средствата по изплащанието на сградата. Изплаща­нето е трябвало да се уреди. Зданието купено най-напред от тримата колеги на техен риск и отговорност е било отстъпено на дружеството, като последното е внесло около 11,400 лв. спестени пари, а за останалите 28,000 лв. е бил сключен от инж. Г. Генев заем под поръчителството на инж. Ст, Сарафов и арх. Начев. И когато се е почнало събирането от отделните членове суми за покри­ването за заема, тогава е имало и примери на пожертвувателност, но имало и такива, които ще останат най-ясно доказатество, как се понижава ни­вото на обществената работа у нас и каква пламена любов и героизм трябва да притежава всеки посветил се на творческите обществени инициативи, за да се радва някога на успехи. 

Бляскавия подвиг на пожертвуванието и привързаността към общите интереси на организа­цията, обаче, е превъзмогнал над всички мъчнотии и няколко години са били достатъчни, за да забрави нашето дружество своите дългове направени за дружествената сграда, отдавна вече изплатени. 

И тук би трябвало да следва листата на бла­годарностите към всички ония които са направили нещо за първия етап при сдобиването на „Българското Инженерно-Архитектно Дружество" със собствен дом. Но ние не ще споменуваме сега имена, Повече от радетелите още живеят. Те същите още неуморно работят подпомогнати от по-мла­дите генерации на нашето техническо съсловие, работят и сега при започването и изграждането на нашия нов дом с неугасим жар и енергия. 

Войните, които изне­се българския народ от 1912 до 1919 год. бяха едно тежко вре­ме и за цялото техни­ческо съсловие. Всички членове на дружеството бидоха повикани да изпълнят своя дълг към отечеството. Седем години нашето дру­жество, благодарение че имаше своя соб­ствена стряха не пре­ставаше да живее, ка­то организация и да бъде полезно, както на своите членове, така и на държавата. Всеки може да си представи, какво съществувание би имало дружеството ако не бяхме собстве­ници на наш дом. Като организациите на повечето съсловия то щеше да престане да живее... 

Не отърсили, се още от тежките послед­ствия на войната, пленици на един идеализм в творчеството, като с личен пример желаят да го изразят и покажат, нашите колеги още през 1920 г. обявават и произвеждат конкурса за новата постройка на дружествения дом. Като че ли с нашия конкурс за дома трябваше да се даде най-напред добрия пример за изграждането на монументалните постройки в страната. Конкурса се е състоял и журито в сътав председателя на настоятелството на Дру­жеството : инж. Петко Тодоров и членове арх. Ю. Миланов, арх. Петко Момчилов, арх. С. Стойков и арх. Н. Костов са отличили с първа премия про­екта на колегите арх. Русев и арх. Горанов, втора премия, проекта на арх. Н. Лазаров и трета премия проекта на арх. Юр. Юрданов и арх. С. Овчаров. От­купени са били проек­тите на арх. Фингов — Ничев — Апостолов, арх. Юруков — Николов и похвалени на арх. Нешев — Торньов, на арх. Юр. Юрданов — арх. С. Овча­ров и на арх. Р. Ра­дославов.


Екзекутивен проект - перспективен изглед.
Автори: архитекти Русев и Горанов

Към конкурса всич­ки колеги, особено, ко­легите архитекти са се отнесли с един жив интерес. Проектите, които са били предста­вени, изразяват едно напълно обособено съ­знание, че се работи проект за сградата на Българското Инженерно-Архитектно Дру­жество. Какъв устрем у младите архитекурни сили и какви сили в преценката и издържаността на формата у по-старите се демон­стрираха в тоя конкурс. Това бе едно начало и един залог за една преобразувателна работа в областта на нашето строително изкуство, стигаше само организацията на нашата държавна техническа власт да я впрегнеше в добре балансираните коли, предназначени да изнесат строителни мероприятия и програмата на държавата и обществото. 

Проекта за нашия дом беше установен. Сега оставаше да се потърсят средствата, най-важното да се съберат тия средства и още по-важното да се намерят хората, които имат чародейната сила в живота на нашето дружество да прилагат проектите във всички области на дружествения живот от мечти и пожелания в действителност и живи дела... 

И ето на 29 януарий 1923 год. Върховния съ­вет на дружеството взема своето решително ста­новище по постройката на дома се избра постоянния изпълнителен комитет за построяването на дружествения дом в състав инж. Ст. Сара­фов, инж. Г. Генев, инж. Хр. Станишев, В. Салабашев, арх. Г. Фингов, инж. Г. Атанасов и инж. Ст. Аврамов. 

На 10 март същата година Върховния съвет разисква предложението на изпълнителния комитет по постройката за откриване подписка на ипотикарен заем от 8,000,000 лв. за изграж­дането на дома. Това предложение се прие едино­душно от съвета и на 5 април 1923 год. се пусна подписката за записване дялове между чле­новете и приятелите на съсловието — почнаха да се събират средствата за изграждането на дома. 

Повече от три години се работи за събиранието на средствата за постройката и стигна се до положението със събраните суми да се поставят основите на дружествения дом. През тоя период настоятелството в своя бюджет се е стремило да освободи приходите от наема на дружественото и да ги прибавя към фонда „Дружествен Дом". С това организацията на нашето дружество стъпи на свои собствени нозе и пое сама издръжката си.

Проектът, фасада към ул. Раковски.

Проектът - надлъжен разрез

Основният камък

26 септемврий 1926 год. Една дата, която всички дружествени членове ще трябва добре да запомнят. Това е денят, когато се положи основния камък на нашия дружествен дом. Никога досега нашето дружество не е преживявало по-радостен ден, ден изпълнен с по-топли чувства и задушевност. Ние го виждахме това по лицата на всички наши колеги, ние го четяхме по техните овлажнели очи — ние го чувствувахме.

Строежа на зимниците е напреднал, колоните са фундирани и стърчат по цялото местостроение кофажите им. Мястото за основния камък и са­мия той са готови и поставени. Националния флаг, гирлянди от зеленина и перспективни изгледи от дома са пръснати и красят мястото на тържеството. Денят е неделен и на самото място се предава действително праздничен вид.

Грижите по подготовката се събраха сега само около мястото на постройката и останаха в мисълта, дали всички са получили поканите си. Рано още преди девет часа са някои колеги на място­то — трябва да се доприготви всичко. Сам г. Предсе­дателя на Д-вото и той идва рано, за да се убеди лично, че всичко е в ред. Делото е голямо, от как сме се родили, станали сме колеги — най-после от как България съществува — колко пъти сме полагали основен камък на дом, който да бъде символ на нашата обична наука, на делото, на което сме посветили живота си и бъдещето си? Кога ние ще бъдем съвременици пак на едно такова дело? Не сме ли щастливи с това, че да­ваме началото и пример не само на културни и академични организации тук в България, но и на всички около нас навън от границите й. Членовете на нашето дружество си задаваха всички тия въпроси — те ги преживяваха, чувствуваха, че днес в тоя ден сърдцето им се стоплюва от нещо свещено, от нещо родно. И ето ние имаме примери от трогателна преданост и вълнение към това хубаво дело в тоя ден. На мястото сме само неколцина, един от нашите по-стари колеги обикаля рано мястото и като че ли някак се су­ети, обглежда всичко и излиза по улицата, след малко той се връща, идва към пишущия тия ре­дове, и казва: „дайте ми единъ дял, искам да подкрепя това хубаво дело". Това е един от ония тихи и скромни наши труженици от по старите колеги, който мисли за общото, преживява радостта на деня, без да има високо служебно положение, нито пък големи приходи зад себе си. Друг един също от по-старите колеги, през сълзи поздравлява, ръкува се и влага в ръцете ми сумата 2000 лв. за два дяла; „ето на, това от мене за по случай деня — другите два дяла от повинността аз ще си ги внеса отделно".

За нас са от значение тия скъпи чувства към делото на дружествения дом. Те са големия залог, че тоя дом ще бъде изграден. И не само това, но че домът ще бъде онова споително звено, което ще свързва всички технически сили за една предана работа за благото на съсловието и честта на страната.

Към 11 часа мястото на постройката почва да се пълни с колеги, всички се поздравляват, като пред праздник. Тук са вече почти всички останали живи основателни членове на дружеството, почетните членове инж. Петко Николов и инж. арх. Георги П. Ненов, целия строителен комитет на дружествения дом, шефове на техниче­ските служби в министерствата и общината, едно внушително мнозинство от колегите на Софийския клон начело с председателя на клона инж. Н. Сарафов. Пристигането на представителите от клоновете в провинцията се посрещна с обща радост. Русенския клон се представлява от председателя си инж. Божинов, Варненския — от инж. Б. Кънев, Пловдивския — от подпредседа­теля арх. Д. К. Попов, Търновския — от архитект Козаров, Вратчанския — от председа­теля си инж. Орозов, Пернишкия — от предсе­дателя си инж. Г. Стефанов, Т. Пазарджишкия — от арх. Мумжиев.


Духовенството начело със Знеполския Епископ Паисий се готви да започне молебствието, когато пристигат представителите на Н. В. Царя - г. Груев, г. полковник Панов и г. майор Айранов; на мястото са вече и Министър-председателя г. Андрей Ляпчев, пристигат след малко и Министра на търговията, промишлеността и труда г. Цв. Бобошевски, и Министера на железниците, пощите и телеграфите г. Кимон Георгиев. Като представител на г. Министра на просветата се яви г. Ве­лико Йорданов - редактора на „Училищен преглед" и член на учебния съвет при министерството и представител на министерството на О. С. П. Б., н-ка на мостове и шосета инж. Паяев. Бъл­гарското войнство биде пред­ставено от началника на гарнизона Генерал-лейтнант Лазаров и столич­ната община от г. кмета Вл. Вазов. Между присътствуващите личат бившите министри г. Н. Мушанов и проф. Д-р Ив. Шишманов, подпредседателя на ака­демията на науките проф. Златарски, директора на статистиката и председателя на чиновническото застрахо­вателно дружество г. Кирил Г. Попов, директора на свободния университета г. проф. С. С. Бобчев, пред­седателя на търговско-инду­стриалната камара г. Караджов, гл. директор на железниците и пристанищата инж. Вл. Каракашев, гл. директор на пощите и теле­графите Михаил Савов, председателя на лекарския съюз 2. Др Д. Киров, представителя на съдийския съюз г. П. Молов, председателя на Върховната сметна палата г. Генадиев, председателя на икономиче­ското д-во г. Хр. Чакалов, С. Дацов — от Академията на Науките, секретаря на индустриалния съюз г. Д-р Николчев и представителите на адвокатския съюз и адво­катския съвет, П. Бояджиев и Ст. Петков, предста­вители на дружеството на ле­совъдите, дружеството на агрономите, представителя на Б. 3. Банка, на съюза на средните техници в Бълга­рия, съюза на майсторите-строители, съюза на финан­совите служащи и пр. и пр.

Много приятели на техниката, предприемачи, майстори, индустриалци и работници присъствуваха. Между тях представителите на големите строителни предприятия в страната, на акц. д-ва „Гранитоид", „Работник", „Циклоп" и пр. Автономното държавно предприятие мината „Перник" бе също представено от инж. Л. Божков.

През време на богослужението прочете се акта, който се вложи в основния акт. В настоящия брой ние даваме възможност чрез отпечат­ване на клишето да се прочете акта от всички колеги. В тоя исторически документ сa вложени и надеждитe и вярата на нашето съсловие. 


След като в една специална стъкленица би­доха поставени един юбилеен брой на Списа­нието, един брой, в който сa печатани реше­нията на VII редов. конгрес и имената на Върхов­ния съвет на дружеството, един адресник на всички дружествени членове, един устав, една дружествена значка и акта — тая стъкленица напъл­нена още със зехтин и затворена добре се поста­ви в приготвеното място в основния камък и след като се заля със смола, зацементира се от­горе плочата от основния камък, върху която стояха инициалите Б. И. А. Д. 26.1Х.1926. 

Негово Преосвещенство епископа държа една съ­държателна реч, в която подчерта значението на деня, в който се полагат основите на един дом, който ще бъде извор за материалното благоден­ствие на българския народ. Тоя дом има благо­словията на църквата, защото е свързан с вярата за благодат народна, която е и Божия благодат. След като благослови чукчето Негово Преосвещен­ство чукна три пъти върху основния камък. 

Министър-председателя г. Ляпчев пристъпи към основния камък и преди да удари с чука, държа една реч, в която изтъкна, че не само надеждите за едно бъдеще на техническа и строителна България ще бъдат свързани с тоя дом, но и нейното минало. Единствено в България, между всички съ­седи след освобождението ни и шоссета и желез­ници и мини и индустрия и всичко, що е свързано с техника, е дело национално, изградено от български техник, от български народни спестявания.

Речта на г. Министър-председателя беше една обективна преценка за значението на нашата техника в миналото и онова, което тя ще има в бъдещето. С голямо задоволство трябва да констатираме, че г. А. Ляпчев и в миналото и сега, като частен гражданин и като шеф на правителството всякога е давал правилна и обективна преценка на заслугите на техническото съсловие към младата ни държава.

След чукането на г. Министър-председателя, чукнаха върху основния камък г. Министра на железниците, пощите и телеграфите и г. Министра на търговията, промишлеността и труда, след което г. Председателя на дружеството произнесе своята реч, която даваме на първата страница на Списанието. 


Довърши се молебствието и основния камък на нашия дом биде тържествено осветен. След тържеството г. Председателя на дружеството прие поздравленията от всички официални лица, пред­ставители на корпорации и сдружения, които по-горе изброихме. Това внушително участие на засвидетелствувани симпатии към делото на нашата организация ни дава представата за вярата, която се възлага върху нея при изпълнение на големите й задачи. Една от тях е изграждането на дом, под стрехата на който ний ще можеме да работим спокойно за техниката и стопанското благоденствие на нашата родина.

Телеграмите които даваме по-долу показват най-ясно, че радостта, която бе обхванала всички колеги при полагане основния камък на нашия дружествен дом не е била радост само в София. Колегите от провинцията също поздравиха делото по полаганието на основния камък. От всички клонове се получиха поздравителни телеграми. Особените симпатии, които прояви гр. Пловдив, начело с г. кмета на града, оставят най-приятни впеча­тления у всички колеги. Към всички взели участие в скромното тържество нашите най сърдечни бла­годарности. Смеем да ги уверим, че Българското Инженерно-Архитектно Д-во, ще изпълни предна­чертаното, черпейки кураж от духовната и мате­риална сила на собствените си членове и подкре­пата и симпатиите на добрите приятели на техни­ката в страната.

Положението към август 1928 г.


Изглед на ресторанта на дружествената сграда в строеж

Положението към ноември 1928 г. преди издигането на последния етаж


Дружественият дом е осветен през 1930 г.

Улица Раковски със сградата на БИАД, 50-те години

Сградата днес, 2011 г.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...