12.09.2011 г.

Руски паметник



Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.

Построен е между годините 1880—1882 в още незастроената тогава извънградска част на София, на пътя за с. Княжево. Днес паметникът се намира на средата на площада, гдето се пресичат булевардите: „Македония", „Тотлебен" и „Скобелев" За времето на построяването му не намерихме преки писмени данни.

Това научаваме косвено: 1) от една бележка в „Български дневник" на Д-р К. Иречек, писана през м. април 1880 г., в която се казва: „За строежа на Двореца, Белов (1) съобщил, че ще даде камъните по-евтино отколкото Адженов (2), а той ги взел от приготвените такива за паметника, който руският цар искаше да издигне в София" и 2) от датата на освещаването и откриването на паметника — 29 юний (Петровден) 1882 г., което събитие по-долу предаваме документално. Построен е, значи, между 1880 и 1882 г.


Руският паметник, наричан по-рано, преди издигането на величествения паметник на „Царя-Освободителя" срещу Народното събрание, паметник на „Царя-Освободителя Александър II", е направен от дялан бял песъчлив камък, а плочите, върху които са поставени надписите и гербът на Русия — от бял мрамор. Висок е 10 метра. Издигнат е с руски средства в памет на Царя-Освободителя Александър II и освобождението на България. Той е първият издигнат паметник в София, и един от първите паметници в България през времето на Третото българско царство.
На лицевата страна на паметника се намира надпис:

„Въ царствованiи Александра II го императора всероссiискаго волею и любоввю его освобождена Болгария, 19 февраля 1878 года", а на противоположната му страна — друг надпис: „Не намъ, не намъ, а имени твоему — 1877—1878".

Писмени указания за автора на паметника не намерихме, обаче, много е вероятно, той да е дело на руския академик В. Йосифович Шервуд, автор на руския паметник при Плевен и на паметника на Плевенските герои в Москва, или на цариградския архитект Вокар, на когото била възложена по онова време направата на първите руски паметници в България при: Пловдив, Шипка, Араба-конак, Ловеч, Плевен, Никопол, Джуранлии (днес Калитиново), при Ст.Загора, Свищов, Мечка (Русенско), Лом - Черковна (Разградско) и Хаджи Оглу Пазарджик (Добрич).

За направата на паметника били изразходени 25,000 лева златни.

Освещаването и откриването на паметника, както вече споменахме по-горе, е станало на 29 юний 1882 г. Открит е бил тържествено от Н. В. Княза Александър Батемберг. Предаваме тържеството както е описано в в. „Български глас (3):

„Паметникът е на шосето, което води към Княжево. За това освещаване публиката преди няколко дни беше известена с обявления, залепени по стените на града. Сутринта рано музиките гърмяха из града. Те водеха войниците, които със своите началници отиваха да отдадат приличната почит на тържественост на праздника. По-целия булевард, от града до паметника, се развяваха национални флагове. Н. Височество княз Александър, всичкото софийско офицерство и чиновничество, руският агент със семейството си, значително число дами, няколко роти войници, заедно с конвоя на Н. Височество, две музики и много софийски жители съставляваха недотам многочислената публика на тържеството. При дохождането на Н. В. Княза гръмогласни „ура" цепеха въздуха. След освещаването на паметника войската мина пред Държавния глава в церемониален марш" и пр.

1) Инженер.
2) Търговец-предприемач.
3) Брой 49 от 1 юлий 1882 г.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...