Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.
Паметникът на загиналите през освободителната война (1877-1878) медицински чинове
Намира се в градината, която се загражда от улиците: „Оборище", „Сан-Стефано", „Шипка" и „Кракра-Пернишки". Когато е издигнат паметникът, мястото наоколо е било почти незастроено. Нямало е още градина и улици, и между редките огради и къщи, които самотно стърчали тук-таме по поляната, се забелязвали само пътеки по тревата.
Паметникът е издигнат с руски средства в чест на загиналите през Освободителната война (1877-1778 г.) 528 лекари и санитари. Направен е в по-голямата си част от блокове от бял песъчлив камък и представлява пресечена четиристенна пирамида, която на върха е увенчана с гранитен саркофаг. Върху четирите страни на паметника са врязани имената на загиналите чинове, а на саркофага са написани имената: Плевен, Шипка, Мечка и Пловдив, станали исторически с водените при тях големи сражения и изобилно пролятата руска кръв.
На лицевата страна на паметника, която гледа на запад, ниско, е вдълбан следния надпис на руски: „Медицинскймъ чинамъ погибшимъ въ турецкую войну (1877—1878"). На същата страна, върху блоковете, са врязани имената на загиналите при Плевен, а на останалите три страни — при Шипка, Пловдив и Мечка.
Паметникът е издигнат през 1883 г. За времето на изграждането му, както и за Руския паметник, не намерихме преки писмени указания. Това научаваме косвено от едно антрефиле, поместено във в. „Балкан" (1), в което се съобщава, че на мегданя, в новите квартали, между Орханийското и Цариградското шосета, щял да бъде издигнат паметник на загиналите руски лекари и санитари, и че проектът му бил вече направен от архитект Томишек (2), чех, а направеният модел от алчия (гипс) се намирал готов в ателието на архитекта Колар, и от друго, печатано във в. „Марица" (3), в което се казва, че новопостроеният паметник щял да бъде осветен и открит в скоро време (4).
Поради причини от външнополитически характер (натегнатостта на отношенията между Русия и България) и настъпилите след това събития — Съединението и Сръбско-българската война — Докторският паметник, по всичко изглежда, не е бил осветен и открит своевременно, а в последствие, когато са се били изминали дълги години от изграждането му, намерението да се освети било забравено и изоставено.
1) Брой 6 от 22.11.1883 г.
2) Архитект Томишек е роден в Чехия, гр. Пардубице. Според някои сведения, печатани в периодическия ни печат, той се сочи като един от строителите на Руския храм при с. Шипка, издигнат по проектоплановете и под главното ръководство на знаменития руски архитект Померанцев.
3) Брой 590 от 27.III.1884 г.
4) По въпроса за направата на паметника е писано още: в брой 63 на в. „Български глас" от 1882 г., във в. „Марица", брой 415 от 1882 г., в брой 641 на същия вестник от 1884 г., както и в „Български дневник" на Д-р К. Иречек, м. май 1884 г.