На 2 юли 1949 година умира Георги Димитров. Общинското списание "Сердика" посвещава на неговата смърт извънреден луксозен траурен брой. Следващият текст и фотографии са публикувани в него.
На 4 юли 1949 год., по случай смъртта на др. Георги Димитров, се състоя траурна сесия на Столичния градски народен съвет. Залата, в която се откри сесията, бе траурно украсена, с портрета на др. Георги Димитров, обвит в черен креп. Присъстваха всички народни съветници и висши длъжностни лица от отделите и предприятията на Съвета.
Траурно заседание на Софийския градски народен съвет.
Заседанието се откри точно в 4 часа и 10 мин. от председателя на СГНС др. Тодор Живков, със следните кратки думи: „Другари съветници и съветнички, по случай голямата загуба, която сполетя нашата страна с кончината на вожда и учителя на нашия народ др. Георги Димитров, Управата на Столичния народен съвет свика настоящето траурно заседание на Съвета.
„Преди да пристъпим към дневния ред, предлагам да станем всички на крака и с едноминутно мълчание да почетем паметта на др. Георги Димитров". (Всички стават на крака и пазят мълчание в течение на една минута).
След това се премина към дневния ред. За председател на сесията бе избран народният съветник др. Петър Митев, а за секретар — др. Дона Богатинова.
Председателствуващият даде думата на др. Тодор Живков. В словото, което произнесе той очерта живота и делото на др. Георги Димитров, посветено на борбите и победите на работническата класа и трудещите се в нашата страна. Проследявайки бурния живот на Георги Димитров, който израсгна и се наложи като вожд на българския народ, др. Живков обрисува и неговото държание пред Лайпцигския съд, държание, което остава класически пример на комунистическа и болшевишка устойчивост.
На края др. Живков се спря и на по-близките събития в нашата най-нова история — партизанско движение преди 9 септември и образуването на Отечествения фронт, чийто организатор и вдъхновител бе др. Георги Димитров.
След свършване на словото, всички стават отново на крака и пазят едноминутно мълчание.
Даде се думата на първия подпредседател СГНС др. Д. Попов, който прочете проектотекст за обращение към Софийските граждани и гражданки, по случай смъртта на Георги Димитров.
Съветът натовари Управата да състави и изпрати телеграми до ЦК на БКП, до правителството, до Националния съвет на Отечествения фронт и до другарката на покойния — др. Роза Димитрова.
Народният съветник Начо Папазов предложи — във връзка с кончината на др. Георги Димитров Управата да обмисли специални мероприятия за увековечаване паметта и делото му в рамките на Голяма София и на следващата сесия Съветът да бъде информиран за направеното.
Народният съветник Манол Велев изказа мнение — Софийският градски народен съвет, като цяло, да се поклони пред тлените останки на др. Георги Димитров и положи венец. Той е наш другар, общински съветник и ако ние се разпилеем по организации и квартали, не ще бъде добре — заключи др. Велев.
Народната съветничка Дона Богатинова направи следното предложение: По плана се посочи, че венци ще полагат само централните ръководства на организациите. Можем да препоръчаме на низовите организации, вместо венец, да внесат суми за социалистическото строителство. Смятам, че по този начин ще дадем достойно доказателство за изпълнение заветите на др. Г. Димитров.
Народният съветник Ангел Шишков, предложи да се осигури нощен превоз, за да могат гражданите по-лесно да отиват до Народното събрание.
Във връзка с направените предложения, взе думата Председателя на СГНС др. Тодор Живков. Мисля — каза той, че може да се приеме предложението на др. Начо Папазов. — Управата да помисли за начини на увековечаване паметта на Георги Димитров. Др. Папазов има предвид, вероятно, да се издигне паметник и др. мероприятия. Това може да се приеме в съгласие с правителството. Що се отнася до предложението на др. Богатинова — низовите организации, вместо венец, да внесат сума за нашето социалистическо строителство, може би, няма да бъде целесъобразно да дадем една такава парола. Предложението на др. Шишков — да се осигури нощен превоз за гражданите е съвършенно правилно.
След тоя отговор на др. Тодор Живков, направиха се две нови предложения. Народният съветник Йрдан Гюлемезов направи следното предложение: В 1932 година, когато ние бяхме болшинство в Соф. общински съвет, — каза той — още същата вечер, в 11 и половина часа срещу 26, се събрахме и решихме да преименуваме пл. „Възраждане" на името на др. Георги Димитров. Разбира се, тогава ние неможахме да вземем общината, защото бяхме разгонени, интернирани, малтретирани и т. н. и това решение не можа да се изпълни.
Народният съветник Иван Палийски предложи — със съгласие на правителството, 2 юли, денят на смъртта на др. Георги Димитров, да бъде обявен за национален празник.
Народният съветник Петър Митев направи следното предложение:
За да увековечим паметта на др. Димитров, който е живял в кв. Ючбунар — там е раснал и пораснал — аз смятам за разумно ако тоя квартал между бул. Сливница, Бул. Ботев, бул. Стамболийски до реката, го наименуваме на името на др. Георги Димитров. Вместо Ючбунар, което на турски значи три кладенци, да се нарича кв. Георги Димитров. Къщата, в която др. Георги Димитров е живял, да се превърне в къща паметник и читалище.
След изслушване на всички направени предложения, Столичният градски народен съвет, давайки израз на своята дълбока скръб по случай тежката загуба, която работническата класа, целият трудещ се български народ, Народната република България и трудещите се в столицата претърпяха с преждевременната смърт на др. Г. Димитров, реши:
1. Възлага на Управата на Съвета да обмисли и подработи направените в настоящето заседание предложения във връзка с увековечаване паметта и делото на др. Георги Димитров — преименуване на негово име кв. „Три кладенци" и пл. „Възраждане" и превръщане в музей и читалня къщата, в която той е живял, и през следващата сесия Управата да сезира Съвета с съответни конкретни предложения.
2. Одобрява предложения от подпредседателя др. Попов текст за обращение към столичните граждани и гражданки, по случай смъртта на Г. Димитров.
3. Възлага на управата да осигури за всенародното поклонение пред тлените останки на Г. Димитров улично осветление през цялата нощ и денонощен трамваен, автобусен и тролейбусен превоз.
4. От името на Съвета да бъде положен пред тлените останки на Георги Димитров венец.
Н. М.
Траурната украса на СГНС