9.07.2012 г.

Крикор Асланян: Благодаря на приятелите на блога за куража да напиша тази книга!


- Кико, държиш в ръцете си първата си книга „Моят роден град София”. Защо реши да издадеш книга?

- Както знаеш, след като се появиха първите ми няколко статии, приятелите на блога ми дадоха съвет да ги събера всички в една книга. В нея са събрани моите спомени от детство, юношество, младост, свързани с родния ми град София. Ако не бях срещнал сайта „Стара София”, тази книга нямаше да съществува. Тя е продукт на моето сътрудничество и участие в блога.

- Освен блога, кое друго те мотивира да я издадеш? Защо искаш всичко това да го има и на книга?

- Темата за Стара София ми е любима от младежките години – много съм се интересувал, много съм чел, защото ми е много скъпа София от едно време. Може би, защото навремето, когато за пръв път прочетох книга на тази тема – на Георги Каназирски – Верин – тя много силно ме впечатли. Даже тогава си мислех: „Боже, как може този човек да пише за неща от преди 50 години?!” Сега, когато аз пиша за неща отпреди 65 години, просто не чувствам, че е толкова далеч, което е странно!


- Спомена Каназирски... Смяташ ли, че времето ще постави твоята книга редом с големите разказвачи на София – с Каназирски, Костенцева...? 

- Не знам. Не съм аз човекът, който може да каже това. Читателите решават тези неща. Когато Каназирски е писал своята книга, едва ли е мислел какво ще е мнението за нея след 50-60 години, но тя си остава класика в литературата за историята на Стара София. Същото е с Райна Костенцева, същото е с Димо Казасов, с Петър Мирчев и така нататък. Не съм разговарял с тях, но едва ли някой от тях е смятал, че неговата книга ще стане един вид букварът на Стара София. Вероятно ще има хора, които ще харесат някои неща в моята книга. И други, които ще кажат: „Какви са тия глупости, които е писал този човек?”. Хора разни, вкусове разни. Аз си обичам темата и съм си я развил.

- Имаш ли любим текст или цялата книга ти е любима?

- Ако трябва да ги класирам, естествено, най-любима ми е статията за децата от улица „Братя Миладинови”, защото тя е много емоционално свързана с живота ми. Една от статиите, които аз много харесвам, е тази за джазовите концерти в София. А от преводите особено харесвам статията, която последно публикувахме в блога – „Една млада столица”, написана от френски пътешественик, който според мен е схванал духа на онази София и на софиянци, които в по-голямата си част са току-що дошли селяни от провинцията и селата и са станали граждани на новата българска столица, като са се мъчили да бъдат столичани. За разлика от тези, които сега идват и искат да накарат столичаните да станат като тях.

- Да се върнем към книгата – лесно ли се издава книга и през какво премина, докато тя стане факт?

- За човек, който има опит и пари, навярно не е толкова трудно. Но за човек, който трябва сам да финансира всичко до последната стотинка и няма опит, естествено, е много трудно. Още повече, че аз не съм през цялото време тук в София, за да мога, както се казва,  да си гоня нещата. Затова ми беше трудно и книгата по съдържание е това, което трябва да бъде, но по форма би могло да бъде по-добре.

- С чия помощ направи книгата? Има ли някой, на когото искаш да благодариш?

- Сега, този въпрос, зададен от Виктор Михайлов, ми е изключително труден за отговор... (смее се)

- Можем да го пропуснем.

- Не, не мога да го пропусна, защото без Виктор и Гергана тази книга просто нямаше никога да я има! Никога! Този въпрос не търпи нито коментар, нито друго мнение. Аз съм го казвал винаги, навсякъде и винаги ще го казвам – без да срещна блог „Стара София”, никога нямаше да се осмеля да напиша и един ред и да предложа на някого да го публикува.

За издаването мога да благодаря на моя приятел Анатоли Георгиев, който се постара да направи при минимум разходи представителна книга. Имаше много приятели от блога, които не познавам, но ме подтикнаха да я издам, макар че са донякъде анонимни. Аз им благодаря за куража, който ми дадоха. Днес специално се обадих да поканя за представянето и госпожа Бисера Янакиева, която е една от големите фенки на блога и също има какво да каже за София. Благодаря й за снимките от Универсиада 1961, които намериха място в книгата.

- Спомена представянето на книгата. Това е втората новина за деня. Разкажи ни къде и как ще бъде представена „Моят роден град София”.

- Благодарение на сътрудничеството между Столична библиотека, отдел „Краезнание”, и блог „Стара София”, Библиотеката предложи представянето да стане при тях, като мероприятие от нейната програма, което, мога да кажа спокойно, доста ме поласка, защото за тях аз съм един абсолютно неизвестен автор. Е, запознати са с някои статии, вероятно са ги чели, и това ги е накарало да проявят интерес към книгата.

Представянето е на 12 юли, четвъртък, от 18 часа в Мраморното фоайе на Столична библиотека. Иска ми се да разчупим класическия начин на представяне на книга. Сценарият още не е напълно уточнен, но искам с помощта на мои приятели и колеги от театралния състав, в който съм играл доста години, да направим един хепънинг, едно мини шоу, за да не бъде стандартно и сухо представяне. Дали ще успеем, ще видим.

- На представянето гостите ще могат да си закупят книгата на специална цена.

- Да, книгата ще се продава - при корична цена 12 лева, там ще бъде промоционално 10 лева. Който има желание, може да си я купи и да получи автограф от автора.

- Който няма възможност да дойде на 12 юли, къде може да намери „Моят роден град София”?

- Книгата може да бъде намерена на щанд 26 на площад „Славейков”, в „Български книжици” в градинката на „Кристал”, в книжарница "Петър Берон" на ъгъла на "Аксаков" и "Шишман". както и в антикварната книжарница на площад „Славейков” в безистена срещу фонтана. В близките дни вероятно ще се появи и в други книжарници. Тези, които нямат достъп до изброените книжарници, могат да поръчат книгата през имейла на блога.


- Накрая, кажи ни кога да очакваме втората ти книга?

- Вече имам доста разкази, публикувани в сайта „Откровения”, където също съм активен автор. Вероятно втората книга вече няма да бъде за София, а ще съдържа по-скоро моите литературни опити в сатирата и еротиката.

- Пожелаваме ти успех, ще се видим на представянето на „Моят роден град София” на 12 юли!