25.07.2012 г.

Опожаряват Народния дом на БКП заради атентат


На 24 май 1921 година по традиция улиците на София били изпълнени с народ. Море от деца и младежи наводнило столичните булеварди в чест на двамата братя-просветители Св. Св. Кирил и Методий. Всяко дете държало в ръка малко знаменце с трицвета на България, върху който били отпечатани ликовете на солунските светци. 

В някогашна София посрещали 24 май с многохилядни шествия

Хиляден народ се събрал на площад „Свети Александър Невски”, където бил отслужен молебен. След това стройните редици на празничното шествие, начело с иконата на светите братя, потеглили към двореца, където учениците били приветствани от цар Борис III. 

Процесията продължила с песни към площад „Света Неделя”. Когато край художествения магазин на Коста Дабо на булевард „Дондуков” преминавали скаутите, между тях и учениците от Трета софийска прогимназия била хвърлена бомба. Настанала паника, чували се писъци и стонове, майки и малки деца плачели в ужас. На тротоара останали в кръв над 20 души, които била отведени в болница, за да им се окаже медицинска помощ. Други над 40 били по-леко ранени. Бомбата била от типа „бухалка” с малък ефект на действие. Това показва, че целта на атентатора едва ли е била да убива, а по-скоро – да предизвика паника и страх сред множеството. 

Булевард „Дондуков” с магазина на Коста Дабо, където била хвърлена бомбата

След като хвърлил бомбата, атентаторът хукнал по улица „Цар Калоян” и по „Клементина” се насочил към кафенето „Континентал”. Там бил пресрещнат от постовия стражар. Нападателят стрелял три пъти по изпречилия му се представител на реда и побягнал през Градската градина към театъра. Миг по-късно се скрил в сградата на Административния съд и следите му се изгубили. 

„Оскърбеното национално чувство бързо се изрази в бурна акция”, пише един тогавашен вестник. Разгневена тълпа, водена от опълченци и студенти, се насочила към градските клубове на комунистическата партия. Пред клуба на БКП на улица „Кирил и Методий” се заформило сбиване с група работници, които се опитали да защитят сградата. 

Тълпата се насочила към Народния дом при Лъвовия мост, който изпълнявал функциите на централа на партията. Групата нахлула в двуетажната сграда и започнала да троши и унищожава всичко по пътя си, без да има кой да я спре. Клубът бил подпален. Вестниците разказват как на балкона на зданието се появил възрастен опълченец със знамето на опълченското дружество. Под акламациите на тълпата и „Шуми Марица” той извикал „Да живее България” и напуснал вече горящата сграда. 

Площад „Лъвов мост” със старата сграда на Народния дом

Пристигналите кавалерия и пожарна останали безпомощни свидетели на случилото се. До ранния следобед от някогашния клуб на комунистите останали само обгорени руини. Унищожени били печатницата, книжарницата и архивите на партията. Нанесените щети достигнали стойност от 10 милиона тогавашни лева. 

В деня след атентата комунистическата партия издала дълъг позив, в който осъдила бомбеното нападение и категорично отрекла каквато и да било съпричастност към деянието. От своя страна, години по-късно комунистическата историография ще определи атентата като провокация, довела до „замислен по-рано погром” над работническите клубове с участието на полицията, подпомогната от врангелистите. 

БКП започнала веднага кампания за строежа на нова сграда на мястото на изпепеления Народен дом. Две години по-късно новото масивно здание било завършено. На тържественото откриване на внушителната постройка лично Георги Димитров я определил като „ковачница за изостряне на оръжието за освободителната борба на пролетариата” и „гнездо за подготвяне смели и решителни ратници за делото на комунизма в България”. 

Народният дом в строеж, снимка - Емануил Боянов

Според Димитров новата сграда трябвало да даде ясен знак. „На този площад, откъдето минават всички”, изтъкнал той, „това монументално здание ще сочи и на приятели, и на врагове, че не ще се намери сила под небето, която би могла да окове във вериги трудещия се народ.” 

На върха на новия 5-етажен Народен дом се извисявала петолъчка с вписани в нея сърп и чук. Цялата околност била нашарена с позиви и плакати. В същата сграда през август 1923 година на заседание на ЦК на БКП било взето решението за провеждането на Септемврийското въстание. 

Рядка снимка на новия Народния дом, просъществувал само между 1923 и 1924 година. Любезно предоставена от Емануил Боянов.

Комунистическата партия не успяла дълго да се възползва от новия си дом. След приемането на Закона за защита на нацията през 1924 година партията е забранена, а цялото й имущество е национализирано, в това число и зданието на Лъвов мост. В последствие в сградата била настанена Дирекция на полицията, за която и до днес се разказват мрачни истории за убийства и мъчения на политически опоненти.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...