19.03.2013 г.

За първи път в София


Материал, публикуван в Столичния общински вестник, 1933 година. Изданието е любезно предоставено от отдел "Краезнание" на Столична библиотека.


Столичната община преди 55 години,
(Любопитни данни за началната работа на съвета)

От „Журнал на Средецкий Градский Управителний Съвет" се вижда, че първото заседание на Столичния общински съвет се е състояло на 13 февруарий 1878 г. В това заседание е разгледан само един въпрос — тоя за кражба на градските фенери, които в първите дни след бягството на турците от София били разграбени от местните жители. Съветът решил да се поканят гражданите, които са присвоили улични фенери, доброволно да ги донесат в полицията.

В „Журнала" е казано: "Понеже направата на фенери като не можа да стане тъй скоро и добре направена, понеже няма добър майстор за сега в града, съветът решава: да се повикат мухтарете и да им се внуши да разгласят на населението да върне в полицията ограбените фенери. И „щом като тия фенере излезнат на яве, да се поставят на готовите стълбове и нощните стражари да ги палят".

В седмото си заседание съветът се занимава с друга кражба — откраднатите мебели от правителствения конак и по какъв начин да се открият и поставят на мястото им.

Първата нормировка на хляба и месото, въобще на съестни продукти, е извършена от Столичния общински съвет на 12 юлий 1878 г., в 25-то му заседание. В „Журнала" по тоя случай е казано: „Като се вземе пред очи цената на храните в пазарът през течение-то на II-та половина на изтеклият месец намери ся за добре да ся смали цената на хлябът, гдето ся продава: Първо качество 50 пари и Второ качество 36 пари оката. Тоже продажбата на месата без никаква такса, а кой как може. Постановили: 1) Хлябът I-во качество да са продава 40 пари оката и II-ро качество 32 пари оката.

На 29 юлий 1878 г. Столичният съвет замисля за пръв път да открие публични домове в София.

Първото училищно настоятелство в София е назначено от съвета на 29 юлий — 26 то заседание — в състав: Иконом П. Тодоров, Д. X. Манов, Д. Михаилов, Никола Георгиев и Михаил Веселинов.

За пръв път съветът решава да се осветлява градът с фенери в 23-то си заседание, от 14 юлий 1878 г. Осветлението на улиците е за сметка на механджиите, а само осветлението на главните площади и пред правителствения дом е за сметка на общината.

Първата зарегистрирана  кражба в самата община датира от 20 май 1878 г. и е разгледана в 37-то заседание на съвета. Обвинен е предприемачът на постройката на бюфета в градската градина, някой си Величко Симеонов, който се „възползувал от анархията и с общинско кересте градил бюфета". Съветът решил да му се отнеме предприятието, ако не се поправи след предупреждение.

За постройка на първото общинско здание за пазене на пожарникарски инструменти Софийският общински съвет взима решение на 25 април 1878 г.

На 5 август 1878 г. общината за пръв път е отдала под наем свой имот — новопостроеният бюфет в градската градина—на някой си Янко Ценов. Условия: Ценов да плаща по три полуимпериала на месец и всяка неделя вечер на свои разноски „да освещава с 20 фенера градината".

На 10 ноемврий 1878 г. съветът е заставил за първи път бозаджиите, салепчиите и халваджиите да платят такси за „правотъргуване" по столичните улици.

След бягството на турците, София е имала следните махали: Азаджийска, Баш-чешме, Чаир-Алишехир, Куручешме, Говежди пазар, Мала-чешма, Кереметлий, Женски бунар, Св. Софийска, Нови-амбъръ, Драз-махала, Шех-имарет и Кафене-баши.

Първото обявление на общината е разлепено из софийските улици на 21 декемврий 1878 год. С него се призовават софиянци да чествуват първата годишнина от освобождението на града.

Постоянното присъствие на общината за пръв път е разпределило помежду си службите на 3 януарий 1879 г. Председателят Тодор Ташев станал член на училищното настоятелство; Димитър Ножаров взел касиерството на общината, а Атанас Филипов поел „да наглежда затвора".

През януарий 1879 г. Столичната община е имала разходи на месец за персонал: един писар — 600 гроша; за двама писци по 250 гроша — 500 гроша и за един разсилен — 250 гроша. За канцеларски разходи са били предвидени 300 гроша.

Разрешение за откриване на първата бирария в София е дадено от съвета в заседанието му от 18 април 1879 г. на Август Шеппа.

Някой си Лаци Месарят с прошение до съвета от 28 април 1879 г. иска да му се разреши да открие „чайница" в София. Общинският съвет не му е разрешил по следните съображения: „понеже просителят е человек забележен за нечестний си живот и понеже преди да подаде прошение, вместо чайница, е отворил бардак".

За пръв път пощенски раздавач в София е назначен от общинския съвет на 14 януарий 1879 г. Определили му заплата 250 гроша. За да може да му се изплаща заплатата, постановили за всяко предадено писмо да се събира такса по "1 гологан".

Някой си сърбин, Гаврил Иванович, на 25 януарий 1879 г. със заявление до общинския съвет поискал да открие театър в София. Общината приела предложението и му отпустнала къща за театъра.

Първото съдебно дело против Софийската община е заведено от някой си Яли Фейзулов през януарий 1879 г.

Решение за откриване на първата тухларска фабрика в София е дадено от общината на   италианеца Палати Петро в С-ие с Тодор Марков. 

Откриването на първия танцувален салон е поискано със заявление до съвета „от неколцина странни" (чужденци) в началото на 1879 г. Съветът разгледал заявлението в заседанието си от 10 март 1879 г. и постановил да отхвърли искането, „понеже откриването на подобни вечери може би послужило по настоящем за деморализиране на тукашното младо население, което лесно може да ся отдаде на разврат".

Въпросът за мерките и теглилките за пръв път е разгледан от съвета на 14 март 1879 година.

През април 1879 г. до Софийския общински съвет постъпило оплакване от жителите по ул. "Боянска" против някоя си Велика Кючек Димитрова и дъщеря й Елена. Съветът на 28 април постановил: „Да ся запрети строго на Велика Кючек Димитрова и на дъщеря й Елена да упражняват занапред гнусните си и безнравствени дела в улицата „Боянска" и да им се обяви: или да се откажат от делата си, или пък да се пренесат в "капанската улица".

Софийският общински съвет за пръв почетен гражданин на столицата е обявил княз Дондуков — Корсаков на 17 юний 1879 г.

Тома Вранешевич подал заявление до общинския съвет да му се разреши да открие гостилница в къщата на Георги Прошек на „Орханийска" улица. Съветът в заседанието си от 14 юлий 1879 г. постановил: „Понеже къщата на г. Георги Прошек лежи срещу княжеский дворец, гдето ся не позволява да стават викове и смущения, то да ся позволи на просительт да отвори там читалище с гостилница с условие, че никога не ще прибира хора, които би направили някакъв скандал". 

Първата нормировка на софийските файтони и брички съветът е установил на 21 юлий 1879 г.

На 18 август 1879 г. Петко Каравелов е записан в общинските регистри за софийски гражданин, след като е бил освободен от руското си поданство.

Първата софийска „баба" (акушерка) е някоя си Хриси Антонова, назначена от общинския съвет на 13 октомврий 1879 г. с 1000 франка годишна заплата.

Бюджетът на общината на 1880 г. е бил: 309.990 франка приход и толкова разход.

На 17 януарий 1881 г. общината е взела първите мерки за изтребяване на софийските гарги.

На 17 януарий 1881 г. Софийският общински съвет е отхвърлил молбата на комисията по постройката на княжеския дворец, с която тя е поискала да се освобождават от общинско мито вещите, „които идват от странство за уредбата на двореца".

През 1881 г. софийският кмет почва да получава по 5.000 франка на година, а двамата му помощници — по 3.000 франка годишно.

3. П.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...