4.03.2013 г.

Австрийският дом със спомен за София


Скъпи читатели и любители на стара София,
Какво би било историческото сърце на нашата столица без личността, труда и всеотдайното творчество на Фридрих Грюнангер? Архитектът, който многократно сме споменавали и продължаваме да го правим с дълбоко признание и уважение към всичко, което той е направил за София и страната ни като цяло.
Роден във време, когато архитектурата все още е била в най-пищния си период, Грюнангер идва в България и създава едни от най-емблематичните сгради и места в София. Основната част от активния му трудов живот, ако не и целия, преминава в България. През 1908 г., петдесет и две годишен, Грюнангер се пенсионира и се установява в Залцбург. Както е известно, там той построява своя дом по подобие на една от любимите му софийски творби – къщата на Димитър Яблански.
Исках да видя неговата австрийска къща, от искрено любопитство и от признание към личността на Грюнангер; да видя неговия дом, от който той вероятно си е спомнял често и може би с доза тъга за София и всичките години от живота си, които е прекарал в нашата страна. Лично аз съм убеден, че София е липсвала на този архитект. Точно както днес на столицата ни липсват повече архитекти като него.  
Домът на Грюнангер в Залцбург е открит от г-жа Марчелла Щерн и е известен като Вила „Хедвиг” и „Къщата на кея”. Намира на ул. „Имбергщрасе” 24. В Интернет могат да се намерят няколко кадъра със зданието.

Домът на Грюнангер в Залцбург

Домът на Яблански

Сега София все повече и повече се отдалечава от възможността да прилича на Виена и старите австрийски градски центрове, но личността на Грюнангер и тези две къщи, плод на неговия забележителен талант, са нещо общо между тези градове, което ги обединява по един особено приятен начин.  
Тук е мястото отново да задам въпроса – заслужава ли Грюнангер нещо повече от кръстена на негово име улица в кв. „Овча купел”? Не трябва ли да го почетем достойно в рамките на историческия център на София? Така, например, паркът при Военната академия, проектиран именно от Грюнангер, би могъл да носи неговото име.    
Благодарен съм на Грюнангер, защото всеки път, когато застана пред негова сграда, виждам нещо красиво в иначе погрознялата ни столица и се чувствам отново като малко дете, застанало пред дворец или замък.

Любомир Иванов


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...