3.07.2013 г.

Изкуствените красоти на София, част 2


Изкуствените красоти на София


В.
в. Пряпорец, септември 1926 г.
Част 1 тук

Кучета, котки и други домашни животни.

Много от столичните граждани не разбират, че при новите удобства на квартирите, дето има електрически звънец на вратите се винаги затварят, в нощно време електрическите лампи светят обилно, от кучета няма никаква полза. Те могат да бъдат нужни в крайните квартали, гдето къщите са изолирани, но и тук даже кучето не е толкова сигурен пазител, освен ако е добре дресирано. Кучето, особено ако не е добре гледано, и то знае да изневерява. Ползата от тези животни в гъсто населени места е проблематична, а вредата — сигурна. За котките може да се каже същото нещо. При новите конструкции, солидно съградени, мишки не могат да виреят.

"Дружеството за закрила на децата", изучавайки причините на детската смъртност, узнава че в университетската детска клиника последните години са зачестили да постъпват малки деца с кучешка тения. Тенията се явява на мехури големи като орех по детската глава и по разните части на тялото: черния дроб, гърдите, мозъка. Едно дете имало тения в белия дроб, голяма колкото едно яйце. Шест деца имали тения в черния дроб, големи като орехи, другите — в коремната област. Всички деца, така заразени, умират в големи мъки. Едно дете е имало тения с големина на един портокал в далака. По-нататък това изследвана казва: „Тази болест се получава от кучета. Децата особено обичат да си играят с тези животни, оставят се да ги лижат по ръцете и от слюнките отива с храната в стомаха и от там в ратните органи, гдето яйцата на тенията се развиват".

Това е едно съобщение от най-компетентните места.

Да видим какво пишат други учени хора. Д-р Тулуз в своето съчинение "Как да се запази здравето" в отдела за домашните животни пише: "и кучето, и котката са без полза при сегашния строеж и градска организация. А вредата е колосална: кучето и котката дават, особено на децата, антерит (възпаление на дебелото черво), туберкулоза, тения и много други смъртоносни и опасни заболявания. Тези животни в градовете трябва да бъдат премахнати".

Преди няколко дни четох в парижката преса, че в този град ежегодно се умъртвяват около 10000 кучета и котки. Десет хиляда! Всяко куче, което се намери на улицата, се прибира и се умъртвява в така наречената фуриера. Кучето трябва да бъде винаги придружено, държано с верижка, или да ама намордник и пак да има господаря при себе си.

Котки из дворища и улици се умъртвяват. Който милее толкова за тях, да ги държи в апартамента. Но както казахме, те са вредни и излишни. Те трябва да изчезнат поне в благоустроената част на града.

Нека споменем и за беса, който хваща и кучета и котки и всички животни. Тази ужасна болест в България е силно разпространена. Защо не са се взели мерки, бихме желали да узнаем това. Някои граждани държат в дворовете си свине — това в един град не са позволява.

Има нещо по-скандално. Кучета-просяци пълнят гостилниците и без да усетиш, видиш във време на яденето този "приятел на човека" нежно да ближе било чинията, било ръцете на клиента, или си бърше муцунката около чаршафа. Тук ще трябва една заповед от комендантството да се забрани движението на всяко куче на публично място. което не се държи с каиш и не стои до стопанина си. Повечето от гостилниците си имат една постоянна клиентела от тези животни. Те си идват в определените за обед и вечер часове.

Този скандал трябва да престане и то час по-скоро!

Да не говорим за тора, който пръскат тези приятели на човека по улиците. Да замълчим за умрелите котки и кучета, които се виждат в най-централните улици.

Едно време в Хамидовата 6лажена епоха в Стамбул имаше със стотици хиляди кучета и трябваше революцията при новите хора да очисти града от тази консерватория.

Не вярваме с това, която изложихме, че ще накърним чувства и интереси. Правим го за обществени полза.

Естествено, че куче, което има богат стопанин да го гледа, възпита и да го държи с намордник, когато се движи с него из града — в такъв случай забрана няма смисъл. Кучето и котката ще останат за крайните изолирани квартали и къщи. Но и тука общинската санитарна власт ще трябва да даде упътвания и да регламентира.

Демокрация не значи неограничена свобода. По-скоро демокрацията се състои в ограничения, наложени на всички граждани в интереса на всички. При това истинска демокрации може да има като се превъзпита народа в повече красота и доброта. А това превъзпитание трябва да почне от горе. Цялата интелигенция, вън от обикновените си занятия, трябва да отдели малко време за общия интерес. Катадневната преса има колоните си отворени за всяка полезна кауза.

Забавленията.

В София, като се изключи градската градина, ресторант "България", военния клуб и напоследък кокетната градинка на бирарията Бр. Прошекови — до Борисовия парк - няма тераси и летни градинки. При това, с малки изключения, почти всички заведения за почивка, както и гостилниците, не снемат прозорците си и не са пригодени за летния сезон.

Квартални градинки или площади, гдето да свирят цивилни или военни музиканти, гдето народът безплатно да чуе музика, още няма, па и гдето има възможност, не се взема инициатива за подобно нещо.

Какво остава да служи като място за физическо и духовно отморяване и освежаване на столичното население и неговите гости? Народният театър, кинематографите и подземията, наречени кабарета. Народът се забавлява — особено младежта — в кинематографите, които напоследък се много умножиха.

Тук се отбелязва една небрежност по отношение сигурността на публиката от пожар. Преди няколко деня в кинематографа "Скала" на улица "Мария Луиза" избухна пожар, който погуби живота на един младеж, оператор, който биде обгорен и умря в най-тежки мъки. Ако бе имало публика, щеше да има грамадни жертви.

От анкетата, направена от пожарния инспектор г. Захарчук, излиза че този последният още през 1923 година, 15 дена след поемане на службата пожарен командир е докладвал на общината за лошото състояние на театрите и кинематографите в София, по отношение на пожар. Изключение прави, според този доклад само "Свободния театър", гдето са били взети всички мерки. В другите театри и кинематографи липсват средства за борба против пожар. Същото било и в много индустриални заведения в чертата на града. Тези сведения са черпени от в. Свободна реч, (брой от 10 септемврий н. г.)

Кому се дължи тази небрежност? Кой е отговорното лице за това? Кое учреждение поема моралната си юридическа отговорност?

Гражданите искат да чуят това от компетентно място. Казва се (според "Св. реч"), че ти занапред да се вземат мерки; ами защо досега не са били взети? Тези мерки трябва да се вземат много бързо, защото всеки ден се излага здравето и живота на гражданството. За повече сигурност би трябвало във всяко увеселително заведение да се обяви официално, с подписа на отговорното лице и учреждение, че заведението има всички приспособления против пожар, като се изброят мерките и средствата, и като се дадат наставления на публиката, за да се избегне паника. Дежурен персонал от пожарната команда трябва да се предвиди. Всеки от публиката да има право да иска обяснения за взетите мерки от властите. Публиката да може да упражнява контрол.

И когато едно нещастие се случи както в "Скала" в най-късо време да се отстраняват отговорностите и по една къса процедура да се наложат най-строгите углавни и граждански санкции. Нека отбележиме, че за народните маси у нас не се прави това, което демокрацията върши в другите страни. Би трябвало да има забавления, особено срещу празник, с намалени цени за бедното население както в държавния театър, така и в кинематографите.

При музикалните забавления нашите народни песни би трябвало да не се забравят. Да се насърчат народните певци като се направи една сбирка от нашите стари песни, които да се пеят със съответния на епохата костюм. Във Франция един такъв певец с госпожата си обикаля Франция и има много голям успех. Той облича заедно със съпругата разните костюми на епохата, в която е създадена песента, която пее. С това ще се поддържа народния дух. При това нашата грамадна маса малко разбира от класическа музика. А ние имаме много богат репертоар от хубави народни песни.

Странно и скръбно е, че в увеселителните заведения рядко се чува нещо наше, ние имаме и народни игри и те се занемарват. Чужденците също се силно интересуват за това и ние няма защо да са срамуваме от нашето. Ние можем да се гордееме.

Един народ, който скъса със своето минало, той остава без душа.

Допущат се — и то при такава криза артисти от Румъния, от Австрия, от чужбина и без да могат да причинят никакъв ентусиазъм в публиката, когато нашите се пренебрегват. Ние имахме един духовит артист Миленков Той ни напусна. Ние трябваше да го насърчиме и да не го изпускаме.

Файтони и автомобили.

Публичните файтони трябва да се разделят според качеството на колата и на конете най-малко на две категории. Не е зле да се въведе униформа, както е в Букурещ (градът на най-красивите общи и частни файтони). Колите и конете да се прегледат от комисия, назначена от общината и негодните да се бракуват. При това на видно място да има една табела, в която да е отбелязана таксата. Под страх на глоба файтонджията да няма право да рекламира нито стотинка повече от определената тарифа. Файтонджията трябва да бъде човек нито много стар, нито много млад и да се радва на добро здраве, както и да бъде умерен в пиенето. Трябва да се определи място за чакане на всеки файтон, особено около гарите. За чистотата около файтона да се грижат самите файтонджии, които да имат от общината един съд за нечистотиите от конете. Една общинска кола да се грижи за изхвърляне на боклука. Това да става през целия ден.

Какво виждаме досега? Чести спорове по тарифата, коне куци или наранени, или изморени. Файтони стари и неудобни.

Има и много добри коли и коне, но може да се каже, че това са изключения. При това числото на файтоните трябва да се ограничи според нуждите на града, защото и без това в София чистотата мъчно се поддържа. Забелязват се млади момчета малолетни или много стари хора. Гражданите си поверяват на файтонджията семействата, децата си и затова тази професия трябва да бъде подбрана. Един нетрезвен или неопитен, или престарял файтонджия може да не чуе един сигнал на трамвай или автомобил и катастрофата е неминуема. Файтонджията трябва да има добро зрение, добър слух, а с възрастта тези органи отслабват. Най-опасна е нетрезвеността. На всеки, който има навик да се напива, позволителното да му се отнеме и то завинаги.

Да дойдем о публичните автомобили (таксита). Трябва да признаем, че шофьорите са здрави и млади момци и по вид интелигентни. Та са по-прилично облечени и по-учтиви. Но тук се иска по-голяма внимателност и един щателен и по-основен преглед: сърцето да е здраво, окото и ухото да са в най-нормално състояние. За това занятие, което има перспективата да замести изживелия века си файтон, се иска и темперамент.

Шофьорът трябва да има един 1 спокоен характер, бодрост и при евентуални опасности да спазва присъствието на духа. При това шофьорът трябва да познава от части механиката, за да може да прави малки поправки.

Той трябва да познава механизма на неговата кола подробно. От звука на мотора, той трябва да схване, че има нещо анормално и да я даде своевременно в гаража на преглед.

С въвеждане на таксиметри, въпросът за тарифа е разрешен, освен добавъчната такса за нощно време или за излизане от чертата на градя, както и за времето на чакане. Преди да се даде позволително на един шофьор — вън от професионалните качества и физическото здраве, трябва да се направи една анкета по неговото поведение, характера, а особено по трезвеността.

За бързините. Прието е по начало в Европа за нормална и позволена скорост за в града десет километра в час, а вън от града скоростта е 30 клм. на час. (Швейцария, кантон Женева). Ние мислим, че в София седем клм. в час би трябвало да се позволи, а не повече. Има и друга причина, по която бързината да бъде намалена: тя е в прашните улици. Автомобил колкото по-бърже се движи, толкова повече прах дига. Съглежда се, че това не се спазва и се вижда в центъра на града бързина до 20 клм. в час. Стражарите трябва да се обучат и да имат представа какво нещо е 5 или 10 клм. в час.

При комендантството трябва да има един инспектор по автомобилите; той може да бъде и председател на комисията по екзамените и да поема отговорността за всяко неправилно дадено позволително. Такъв чиновник, естествено, трябва да познава автомобилното дело, разните марки; той трябва да познава лично всеки шофьор и да има право да представи в комендантството за уволнение всеки, който не спазва правилниците или стане негоден. Такъв един чиновник техник — трябва да бъде добре възнаграден.

За частните автомобили. И тука трябва да се полага изпит — медицински и технически. Позволителното трябва да означава колата, която може да ръководи. Ако се смени марката, трябва нов изпит. Може когато самият господар кара автомобила си, да не му се искат познания по механиката, но той трябва да има малки познания и по това.

За камиони същото нещо. Те са, обикновено, — до колкото се вижда, стари коли. Те би трябвало да се ревизират: спирачките и управлението (воланът) трябва да бъдат ревизирани. Персоналът трябва също да бъде трезвен, здрав и учтив към публиката. Спомняме си един случай, когато едно малко момче ръководител на един такъв камион по неопитност катурна колата и се избиха няколко хора, жени и деца. Това беше в провинцията.

Предвид на нашите шосета би трябвало да се издаде заповед, щото когато се минава през села, бързината да се намалява, за да се избегне праха. Частните автомобили за лукс да бъдат високо таксувани, като се впише сумата за паваж и постройка и поддържане на пътищата и улиците. Известни артерии в града, гдето няма никакъв паваж, временно трябва да се забранят за автомобилното движение. В празничните дни, там където хората излизат на разходка може да се забрани движението на частните автомобили.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...