Храмът след възстановяването и преди това
В. "Македония", 28 септември 1930 г.
Вчера стана тържественото освещаване на реставрираната историческа църква "Св. София". На тържеството присъстваха Н. В. Царя, княз Кирил и княгиня Евдокия, всички министри начело с министър-председателя г. А. Ляпчев, столичния кмет г. Вл. Вазов и хиляден народ. Тържествената архиерейска служба започна в 7 часа и свърши към 1 часа. Тя бе извършена от софийския митрополит Стефан в сьслужение с митрополитите: Макарий Неврокопски и Паисий Врачански, епископите Варлам Левкийски и Серафим Любянски. архимандритите Антим и Софроний и много свещеници и дякони от столичните църкви. Н. Величество бе посрещнат на входа от цялото духовенство и въведен в олтара, където престоя през време на освещаването на Св. престол.
След освещаването митрополит Стефан произнесе кратка реч за значението на църквата през вековете и подари на Н. В. колана, с който беше препасан при освещаването, а на княз Кирил и княгиня Евдокия по един от наръкавниците. Подаръците са изработени художествено и със съответни надписи. След привършване на литургията митрополит Стефан поздрави гражданите с новоосветената църква и в знак на благодарност поднесе на столичния кмет Вл. Вазов един хубав букет.
В. "Пряпорец", 28 септември 1930 г.
Днес стана тържественото освещаване на възстановения столичен храм "Св. София". Присъствуваха Н. В. Царя, принц Кирил, принцеса Евдокия, някои от министрите, председателя на Камарата г. Найденов, политици, общественици, академици и хиляден народ.
Църковната служба започна на 7 ч. с. и привърши на 1 ч., ръководена от софийския митрополит Стефан, в съслужение с неврокопския митрополит Максим и врачанския — Паисий.
След завършване на молебствието митрополит Стефан произнесе слово, в което изтъкна значението на реставрацията на църквата, като подчерта, че това е гордост за племето ни. След това той разпаса пояса на одеждата си и го опаса на Н. В. Царя, а двата ръкава на одеждата поднеса на принц Кирил и принцеса Евдокия.
А цялата одежда - риза бе срязана на хиляди парчета и раздадена на богомолците, които протягаха усърдно ръце към нея. Хорът на църквата през товя време пееше "За многая лета". Един възвишен и тържествен дух на смирение и благоговение изпълваше цялата църква.
Исторически бележки за "Св. София"
Според археолога г. Ив. Велков първият, най-старият писмен паметник за "Св. София" е Евангелието на пергамент от 1329 год. В него тя се споменува като българска Съборна църква. Тя ще да е била тогава сигурно непокътната и в своето пълно величие. Второто и последно известие, което имаме в българско време за църквата, намираме в грамотата, дадена на Драгалевския манастир от цар Ив. Шишман (1365 — 1382 год.)
През XV век не се знае нищо положително за "Св. София", но след 1469 г. тя не ще да е била вече съборна църква, а може би не вече и християнски храм. След превземането на София от турците (1382 г.) църквата била преобърната в джамия, но не може да се твърди, дали това е станало преди 1518 г., когото султан Селим е издал своята заповед, всички по-добри каменни християнски църкви да се преобръщат в джамия.
Повече за храма тук