Една млада столица, която расте: София през 1909
От М. Л. Коши
Превод: Крикор Асланян
Превод: Крикор Асланян
/Част втора/
Вижте този “господин”, който минава, облечен много прилично със светъл панталон, черен жакет и бял елек. Никак не е трудно да разберем, че той се е разходил не един път по Ринга* на Виена, по булеварда на Италианците**, без да смятаме бул Миш*** и Монмартър. Не рядко ще чуете да се говори,че “баща му е бил селянин и той самият е дошъл в София с пробити потури”. Българите, които срещате по улиците, почти всички, действително са или “поевропейчени” граждани /поне външно/, или селяни, лишени все още от култура, които се секнат между пръстите и безсрамно разхождат пробитите си потури, тъй като, изглежда, те са наистина най-характерното за дрехите на местните селяни. Виждал съм странни облекла: в снеговете на руските степи, “мужици”, облечени в животински кожи, както и “черни красавици”, облечени само в своя “свян” под слънцето на джунглата на Гвинея. Но никога не съм виждал човешки същества, облечени в потури, като някои шопи /селяни от Софийско/ и македонци, да се дуят по улиците на българската столица.
Софийските селянки и до днес са запазили живописните си народни носии
Техните обувки представляват широка кожена подметка, която напълно обгръща крака, краищата са повдигнати и захванати с кръстосани кожени ремъци. Глезенът е обгърнат с нещо като “гета” от много дебел шарен плат. Гащите са от дебел груб тъмнокафяв или бял шаяк, според сезона, и често пъти са украсени с широки черни гайтани. Особено оригинална е формата на тези панталони, с широко дъно, падащо почти до прасеца, докато крачолът е прилепнал и се стеснява от бедрото до долната част на прасеца. Костюмът е допълнен с нещо като дълга дреха от тъмен плат или от овча кожа /вълната отвътре/, обикновено без ръкави, позволяваща да се види нагръдник от плат или кожа, или дебела риза на цветя, която пък разкрива почерняла от слънцето космата гръд. Кръстът е опасан от широк пояс и наполовина крие нож-кама в тенекиена кания. Накрая, на главата си носят калпак във форма на половин лимон или стара, изхабена, избеляла и пробита сламена шапка.
Такъв е горе долу, с дупки и гайтани, съвременият костюм на селянина от Балканите.
Сега си припомнете как са облечени /изключвайки сламените шапки/ дакийските пленници, които и до сега виждаме на Колоната на Траян. Нищо не се е променило за изминалите 15-20 века, а може би и повече. Но нека побързаме да констатираме, защото железниците, които шумно започват да проникват навсякъде из Балканите, сега бързо ще разпространят и в най-забутаното село, както вече е станало в градовете, най-жалките и банални модели на австро-германската “конфекция”. Едното ще убие другото.
Що се отнася до жените, техната носия не е по-малко оригинална. Естествено не говоря за “дамите” от града, чиито светли тоалети и шапки с пера съперничат по елегантност /със задоволителен успех/ и свидетелстват за упорит стремеж към “Виенски шик”.
На чешмата
Но както селянина, така и селянката, са запазили непокътнати своите живописни народни носии. Също като мъжете, селянките са обути с широки кожени ходила и дебели гети, украсени с цветни шарки, така че техните крака се виждат почти до коляното изпод роклята. Те са къси, яки и лишени от всякаква елегантност. Роклята от твърд плат има формата на камбана, леко цепната отстрани. Тя е с тъмен цвят, но всички шевове са украсени с широки бели ленти /ширити, гайтани/. Малко по-дълга от роклята /сукман, литак./, долният край на ризата се вижда, често пъти фестонирана и винаги бродирана с малки сини, червени или зелени цветчета. Понякога от кръста до средата на крака пада правоъгълна престилка с широки хоризонтални шарки в ярки цветове. Ръцете са покрити само от ръкавите на ризата, а гърдите са обхванати в дълбоко изрязан твърд нагръдник, чиито контури са обточени с метална лента /сребърна или златна сърма/. На главата си носи цветна кърпа, често пъти завързана под брадичката, изпод чийто краища понякога се подавават плитки, които свободно падат на гърба. Много селянки носят колани, чиито катарами представляват огромни, по-широки от дланта, медни плочи /пафти/, покрити с малки рисунки или арабески. Понякога тези катарами са наистина красиви и с чудна изработка, но по-голямата част са груби отливки и нямат никаква художествена стойност. Накрая, веднага щом селянката има материалната възможност, тя се кичи освен с многоцветни стъклени маниста, но и с истински нанизи от сребърни монети или жълтици, които носи или като гердани, или ги заплита в косите си. В този случай, косата й е заплетена на множество тънки плитчици, съединени в края. През хубавия сезон тя с удоволствие прибавя към прическата си голямо ярко цвете - роза или гергина. Дали те ще се чувстват по-добре, когато приемат корсета, ажурената блуза, тесните ботинки, а може би и шапката с пера?
Равин в дълга черна дреха и бяла брадичка
Впрочем, колкото и много да са селяните, които шарят из улиците на София, за голяма радост на чужденците, разбира се, почти цялото население на града се е “погражданчило”. Мъже, жени, господа и дами са облечени по европейски, и ако не бяха етническият типаж и българският език, не би имало чуствителна разлика между “гражданите”, които срещаме тук, и тези от кой да е западен град. Пътникът, заинтересован от живописното, намира все по-малко интересни неща.
*Място за разходка във Виена
** Част от Големите булеварди в Париж
*** Булевард Сен Мишел /Saint Michel/ в Париж
/Край на втора част/
Вижте също: първа част, трета част, четвърта част, пета част, шеста част
/Край на втора част/
Вижте също: първа част, трета част, четвърта част, пета част, шеста част