19.03.2012 г.

София през 1909 г., част четвърта





Една млада столица, която расте: София през 1909

От М. Л. Коши
Превод: Крикор Асланян

/Част четвърта/



А сега, искате ли да направим една обиколка из града?

В София се влиза през Лъвовия мост и булевард Мария Луиза. Още след първите крачки пред нас се открива интересна и живописна панорама. Отляво се извисява бялото минаре на старата турска джамия, с острия си връх над акациите, които я заобикалят; а в далечината, напреки на булеварда, на черния фон на Витоша, която оформя хоризонта, се очертават византийските куполи и многоцветната архитектура на Свети Крал. Когато зимните снегове започват да се топят и покриват само върховете на планината, този фон на картината, изключвайки ориенталщината на сградите и населението, ни напомня малко за прочутата панорама на улица Мария-Терезия в Инсбрук. Защо красотата на тази панорама трябва да бъде безмилостно унищожена с трамваите, чиито високи чугунени стълбове се издигат като безкрайна колонада по средата на булеварда? Казват, че това е прогресът.

Свети Крал

Ето и джамията. Тя не е много голяма, не е много красива, но такава, каквато е, със своите бели варосани стени, с трисводния си вход, украсен с надписи и нежни арабески, с тежкия си купол и тънкото си минаре, облицовано с метал, е един от най-живописните паметници на София. Но тя е турска. Ще изчезне ли и тя, за да направи място на някой, вероятно немски, "Хотел Палас", боядисан в светло жълто, или на “първокласна” баня за 3000 души. Нуждата и от едното, и от другото се чуства, но аз ще съжалявам за джамията.

За съжаление, заедно с нея ще изчезне и откритият пазар, който се намира пред няколко стари турски бараки, които също са обречени. Този пазар е радост за очите. Под жарещо слънце и всред неописуем безпорядък се движи смесена тълпа от стотици селянки, облечени в многоцветни носии в ярки багри, с гердани от жълтици и колани с широки метални пафти; стари евреи с дълги черни дрехи и бели брадички; млади попове със свежи лица изпод русите им къдрици; селяни в дрипи, по-парцаливи от всичко, което може да си представите; мърляви уличници, с лица потънали в някоя динена кора, разкъсващи със зъби розовата плът на плода направо от кората; и цигански момичета с бакърен цвят на кожата, които вървят безгрижни и отвратително мръсни, с шалвари, стегнати при глезена, боси, с пръсти накичени с пръстени, блясък в очите, ярко червено цвете в косите и цигара в уста.

Циганка, следвана от един шоп - селянин от Софийско

Би било невъзможно на такова малко пространство да се съберат по-голям брой ярки цветове, повече нечистоплътни хора, повече вонящи дрипи, а също така толкова много пъпеши и дини, патладжани и домати, квасено мляко и нанизи лук, долнокачествени сладкиши и къдели с необработена вълна, и всичко това, хора и неща, влачещи се в калта или прахоляка, в зависимост от сезона.

Този живописен пазар също така е празник за обонянието. Съвсем скоро той ще бъде заместен с величествен покрит пазар, който се строи отсреща. Добре би било да се предвиди и интензивна вентилация.

Малко по-нататък е Св. Крал, православната катедрала, много стара църква, напълно реставрирана и грижливо боядисана като нова, тя се издига по средата на широк площад, който ни позволява да се възхищаваме спокойно на нейните метални куполи с просветлени тела, на червените и бели ленти, които опасват стените й, на изящната колонада на галерията. В прохладната сянка на сводовете кротки дебели попове разхождат бавно величествените си шкембета, разцъфтелите си бради, дългите си веещи се коси и странните цилиндри от черен плат, които им служат за шапки, докато шопите спят в парцаливите си дрехи - “главата на сянка, а краката на слънце”. 

На същия площад кръстосват на всички посоки селяни и граждани, стари каруци и електрически трамваи, макар че движението е силно затруднено от значително пътно строителство. Понастоящем павират поне половината от улиците на София, което пречи на движението, но когато се забрави моментното неудобство от тази дейност, никой няма да съжалява за миналото; новите пътища са чудесни и паважът е много чист, от малки керамични павета, и има само преимущества, ако помислим какви бяха досега най-хубавите пътища на София - дупки, бабуни и тресавища, покрити с мръсен сняг през зимата, с покривка от лепкава кал през пролетта и есента и дебел слой задушаващ прахоляк през лятото. Слава Богу, сега павират! Но тази прозаична работа става причина за неочаквани спектакли: ето стара каруца, направена от почти нерендосани дървета, с клатещи се ритли и четири пияни колела, се придвижа бавно, стенейки под товар павета. Каруцата е впрегната с два огромни черни бивола, чиито внушителни рога са полегнали назад към шията, докато биволите безнадеждно се напъват напред. Този допотопен впряг е воден от дрипав селянин, който, струва ми се, тегли съвсем сам биволите, каруцата и целия товар, с въженцето,  прекарано през муцуните на животните. И всичко това никак не върви бързо.

Зад тази стара каруца бавно идват други подобни стари коли, също така клатушкайки се, също стенещи и впрегнати с черни биволи, водени от парцаливи селяни. Но изведнъж, закривайки целия този кортеж с плътна завеса от прахоляк, пристига хъркайки, с неравни подскоци, един огромен автомобил, от най-новите модели камиони, шофиран от водач с плосък каскет и големи черни очила.. Това супер модерно превозно средство също кара павета и за един ден върши работата на двадесет биволски каруци, но не ги елиминира. Даже многократно повтаряното бибипкане на клаксона не отклонява допотопния биволски впряг, нито пък дрипавите биволари, от пътя им.

Както автомобилът, така и биволската каруца, пренасят павета