Из издадената от църковното настоятелство книга "Църквата "Свети Седмочисленици" в София", 1940 г.
Идеята да се снабди църквата със свой собствен дом е била стара мечта на всички настоятелства, които са я управлявали. Надеждата им за осъществяването й е растяла с увеличаването на нейното парично имущество, на нейното влияние като религиозно-нравствен и благотворителен институт и на нуждата й от свое помещение за канцелария, заседателна зала и пр. Начало на замисленото дело се туря на 21 април 1914 г., когато настоятелството, под председателството на протойерей Страшимир Георгиев и в присътствието на членовете: Петър Сарафов, Георги Трендов, Георги Тасев, Васил Митов и Вл. Стоичков, взема решение да купи за 25.000 лв. къщата на Петра х. Георгиева, по мъж Павлова Злачева, с общо място 260 кв. м.
Къщата на Петра Злачева на "Граф Игнатиев" 50, закупена от настоятелството на "Свети Седмочисленици", за да бъде издигнат на нейно място църковен дом.
С купуването на тоя имот, управлението на църквата си поставя за цел да го оползотвори и да го направи доходен. Пръв е подкрепил идеята за съграждане на църковен дом старият църковен ктитор Георги Тишев, който на 23 ноемврий 1926 г. е внесъл в касата на църквата 25.000 лв. „за постройка на салон за църковни събрания". Все с това желание настоятелството, под председателството на протойерей Василий Д. Ковачев, се е свикало на 18 април 1929 г. да изслуша предложението на протойерей Страшимир Георгиев, който е дал идеята да се съберат средства с разиграването и на една парична лотария. Според неговите пресмятания, домът щял да струва 1.500.000 лв. На това заседание настоятелството е обсадило плана за организирането на строежа и е набелязало източниците за неговото изпълнение.
Честта, обаче, за изграждането на днешния църковен дом, който вече носи сигурни доходи на църквата, се пада на настоятелството, председателствувано от протойерей Борис Павлов, с членове: Кръсю Русев — аптекар, Стоян Гайтанджиев (заместен при новия изборен мандат на 1 февруарий 1934 г. с журналиста Димитър Павлов), Марин П. Петров — адвокат, Ив. Тризлинцев — съдия и Борис К. Стоилов — инженер, все хора с високо обществено положение, които са се отдали в безвъзмездно служене на църквата ето вече близо десет години. Това не е малко. Да посветиш доброволно на обществено подвижничество десет години от своя кратък живот при днешните наши нрави е голям подвиг.
...
Данни за постройката на дома намираме в отчета на настоятелството от 1930 до 1939 г.
„Църквата „Св. Седмочисленици" не притежаваше никакви имоти — казва се в тоя отчет. Единственият имот, който настоятелството завари, беше една стара паянтова къща на ул. „Граф-Игнатиев" № 50 и тя не даваше никакви доходи, защото това, което се получаваше от нея в наем, отиваше в подържка на тая паянтова къща или пък наемателите бяха такива, че не плащаха редовно наема си. Независимо от това, къщата грозеше да падне, ако не се извършеха основни поправки, които, обаче, нямаше с нищо да подобрят положението. Така че настоятелството реши да осъществи замисленото голямо дело — постройка на собствен църковен дом върху мястото на къщата с помещения за безплатни трапезарии за бедни деца от енорията, подслон на малоимотни старци и самотни хора, а така сащо да се създаде убежище за християнска пропаганда и възпитание — салон за проповеди — фар на духовна просвета. Произведе се конкурс за изработването на плановете, който се спечели от бюро Юрданов и Сава Овчаров. Строежът започна на 9 саптемврий 1933 г., ръководен от същото бюро. Възлагането на отделните предприятия ставаше по реда на закона за Б. О. П.
Сградата се завърши на ноемврий 1935 год. и струва 2.040.689 лв.
И днес на мястото на схлупената и грозяща на падане къщичка се издига един великолепен църковен дом, който ще служи като факел за духовна християнска просвета и благотворителност. Завършено е едно голямо дело, предприето с голяма предпазливост, защото при започването му настоятелството разполагаше само с 200,000 лева, вложени в Лозенската популярна банка и с фонда „Домна и Георги Тишеви", нарастнал на сума 94,312 лв. Днес срещу тоя красив и доходен дом настоятелството има едно задължение към св. Синод от 297.969 лв.
Освен това годишният приход от наеми на етажите, магазините и пр., които получава църквата, взлиза на 110.000 лв. Това показва, че домът е вече рентабилен и че неговото задължение в едно късо време ще бъде изплатено. С ликвидирането на неговия дълг, настоятелството ще може вече да помисли за осъществяването на другите поставени от него цели, като учредяване на една амбулатория, която да се развие по-после на болница при храма.
Тук му е мястото да се отбележи, че в своя стремеж да набави средства за изграждането на дома, настоятелството уреди парична лотария, която даде чист приход на храма 271.779 лв.
Църковният дом се освети на 23 февруарий 1936 г. от Софийския митрополит Негово Високо Преосвещенство г. г. Стефан, който със своята проникновена служба даде на праздненството особена тържественост. Настоятелството му е благодарило, както за това високо внимание, така и за даденото му от него съдействие, спокойно да се изведе делото на добър край. Светителството на високопреосвещения митрополит се завърши със сърдечна благословия. Той поздрави настоятелите и им изказа похвала за ценната придобивка.
Църковният дом на храма "Свети Седмочисленици", завършен през 1935 г.
Отец-председателят протойерей Борис Павлов също произнесе слово, в което, между друго, каза: „Негово Високо Преосвещенство — светителят на Софийската епархия — в своята архипастирска програма, с която се стреми да издигне във всяко отношение своето богоповерено паство, поставя за своя най-висша задача, да се преизпълнят всички градове и села в епархията му с културно-просветни, благотворителни и богоугодни институти и домове. Едно от тия му постижения е и този величествен дом. Неговите и на подведомствените му органи усилия, насърдчения и напътствия допринесоха много за по-скорошното завършване на дома. Ние дължим на негово Високо Преосвещенство като синодален член и заема, който ни отпустна св. Синод. Настоятелството, наше смирение, вседушевно благодарим на Негово Високо Преосвещенство за всичките му грижи и усилия по това наше дело.
Настоятелството получи по-големи и по-малки дарения, В усилията за изграждането на дома помогнаха мнозина, смело мога да кажа, почти всички благочестиви християни, като се започне от най-бедната вдовица, от най-нишия старец и се стигне до Царския двор. Едни помогнаха с купената и запалена в светия храм свещица, други чрез отслужената за тях срещу такса Божествена служба или треба, трети с лептата си в дискуса или кутията, четвърти с дарения — незабелязано или видимо. Но от всичко това църковното настоятелство събра, спести и изгради. На всичките благодетели за изграждането на дома от името на църковното настоятелство — най-признателно и сърдечно благодаря! Дано Бог ги възнагради хилядократно!
Дължим благодарност на свещенослужителите при храма, които са се трудили за делото.
Изказваме благодарност на православното добротворно братство „Св. Седмочисленици” за дара му от 14.500 лв.
Задължен съм да изкажа благодарност на всички предприемачи, които добросъвестно изпълниха възложената им работа; на архитектите Юрдан Юрданов и Сава Овчаров — за умелото ръководство и труд; също и на инженер Агура — за честно изпълнената техническа контрола; за запазване интересите на църквата и дома от страна на счетоводителя-домакин Конст. Кръстев и надзирателя Георги Загорски — нашите благодарности. Те спестиха средства на църквата и допринесоха за здравото изграждане на дома".
В освещаването на дома, освен свещениците при църквата, взеха участие и архимандритите Кирил и Иосиф, сега митрополити на големи исторически епархии.
Сградата днес