Тъкмо когато човек си мисли, че е невъзможно да открие истината, провидението размахва своя съдбоносен пръст и показва малките детайли, които да го изведат от недоумението му.
Така се случи и с нас в сблъсъка ни с една на пръв поглед безнадеждна снимка - иначе симпатичната фотография от 1935 г., на която се вижда софийска витрина с хубавото наименование "Надежда". Би могла да бъде на всяка улица, нали?
Добре, предадохме се ние, имаме чудесен пример за столичен магазин от 30-те, не е толкова важно къде се е намирал.
Само че една-две седмици по-късно по неведоми пътища в лицето ни бе натикан ето този невероятен жокер.
Рекламният плик на същия този магазин с хубавото наименование си беше истински фар в морето. Написани в прав текст адрес и собственик...
Случайностите не свършиха дотук. Ден по-късно попаднахме на телефонната книга на София от 1945 г. Познахте - името на собственика Надежда Тео Цихларж е прилежно подредено в азбучника. Като допълнение е даден и телефонният номер - 2-09-06.
И още един извод - железарията се е намирала на централния булевард поне десет години - между 1935 и 1945 г. (вероятно до бомбардировките, когато тази част на София е унищожена).
Знаейки точния адрес на "Надежда", отворихме карта от 30-те години и локализирахме номер 13.
След като оградихме мястото в червено, взехме и снимка на тази част от бул. Мария Луиза. Вярно, направена няколко години по-рано, но в този период булевардът не се е променил значително.
Още един червен кръг завършва процеса по установяване приблизителното положение на една доскоро безнадеждна витрина.